27 Март 2005 22:49

ЧФ и сайдера , ще ви разкажат 1000 и една демократични приказки , ама това тук си е клан срещу клан някой хептен не доклан

27 Март 2005 23:43

Международните организации са най-компетентните.
Те знаят кое е демокрация,
кои избори са фалшифицирани,
кой е диктатор и
кой е демократът.
Конституциите и законите са незаконни и антиконституционни, когато международните организации се произнасят...

Редактирано от - SultanBg на 27/3/2005 г/ 23:45:40

28 Март 2005 00:28

Русия губи влиянието си в зоната, която традиционно контролираше. В бившите съветски републики един след друг падат авторитарните режими.
Накъдето и да хвърлим поглед, навсякъде стават революции. Кремъл нервно и безпомощно реагира на превратите в бившите съветски републики. "Близката чужбина", както Русия обича да назовава своя "заден двор", все повече живее по собствен ритъм. Отначало Грузия, после Украйна, сега Киргизстан. Една след друга тези държави се освобождават от задушаващите ги прегръдки на самодръжците. Въпреки упорството на Москва все пак тези развития бяха предсказуеми.
Безпрецедентната поредица от народни въстания помита корумпираните властници, които до един се опитваха да се задържат на власт с помощта на груби машинации на изборите.
Всичко започна през есента на 2003 г. в Грузия. В хода на "революцията на розите" президентът Едуард Шеварднадзе се поддаде на натиска на излезлите на улицата хора и подаде оставка.
Година по-късно "оранжевата революция" в Украйна сложи край на промосковския клан на президента Леонид Кучма.
И ето сега бе свален и президентът на Киргизстан Аскар Акаев, когото не много отдавна на Запад превъзнасяха като демократ.
На свой ред комунистическият президент на Молдова (Владимир Воронин - б.р.) сам ловко застана в редовете на народното движение, като поиска бързо влизане в ЕС и незабавно изтегляне на руските войски от Приднестровието.
Реакцията на Москва напомня за реакцията на слон, когото теглят за опашката. В Украйна Владимир Путин открито подкрепи кандидата (за президент - б.р.) от управляващата върхушка - Виктор Янукович, и продължаваше да прави това, дори когато машинациите на изборите станаха очевидни. Груба грешка. Кремълските гадатели не разбраха с какво отвращение украинската средна класа се отвърна от клана на Кучма.
Тази грешка се повтаря: заради своето вмешателство


Москва губи симпатии дори в регионите, където някога е имала много привърженици.

В Абхазия например по времето на президентската кампания Путин помагаше на бившия офицер от спецслужбите Раул Хаджимба. Той незабавно загуби вота. Победи опозиционният кандидат Сергей Багапш.
Външната политика на Москва в бившите съветски републики е агресивна, но след пораженията става удивително прагматична: така бившият външен министър Игор Иванов в разгара на "революцията на розите" пристигна в Тбилиси, за да застави Шеварднадзе да си подаде оставката. По този начин Русия опази "сивата лисица" от мъст и едновременно с това обозначи своето присъствие. Удивително прагматично бе също така и първото изказване на Путин след "оранжевата революция". Тонът на главата на Кремъл бе мек и той заяви, че с Киев нямат никакви принципни различия в мненията си.
Но

опитите на Москва да противостои на "цветните революции" изглеждат безпомощни

защото тя не иска да говори сериозно за породилите ги причини, в това число корупцията, изборните машинации, бедността. Властта тайно се бои, че и в Русия "управляемата демокрация" от путински тип може да загуби от "западната демокрация". Затова повече няма желание да гледа със скръстени ръце щурмовете у съседите.
Сега Путин назначи политолога Модест Колеров за ръководител на отдела в президентската администрация, който ще се занимава с "регионални и културни връзки" с чужбина, особено със страните от ОНД. С други думи, трябва да заявим, че ни има. Колеров иска Русия да съхрани присъствието си в "близката чужбина" и да има военни бази в Средна Азия и в Кавказ. Украйна също така не трябвало да се превръща в "марионетка на Америка". Вестник "Комерсант" пише, че Колеров не трябвало "да допусне други революции в постсъветското пространство".
Както и да е, новата (която е и старата) опасност за Русия е намерена: тя произлиза от Запада. В ръководеното от Колеров Интернет-издание Regnum.ru под заглавието "Фронт против Русия" може да се прочете: не трябва да се допусне разцепление на Русия по Волга (по Волга живеят много мюсюлмани) и Брюксел да управлява европейската част от Русия.

28 Март 2005 02:17

"КОГАТО РЕВОЛЮЦИИТЕ /ЗА/ГОВОРЯТ- ЗАКОНИТЕ /ЗА/МЛЪКВАТ!"
А когато ПРЕВРАТИТЕ в Грузия, Украйна, Киргизия и следващите заговорят- "демократите" в Европа и по Света ЗАКРЕЩЯВАТ неистово в защита на превратаджиите, а НЕ на законите!!!
Но пък ако законите ги нарушат "НЕдемократи"- следва демократичен ВОЙ до Бога на "демократите" в Европа и по Света !!!
А, иначе, "Демокрацията е Диктатура на Закона", според "демократите"?! И, май, СПОРЕД демократичния им личен ИНТЕРЕС ?!?
ДЕМОКРАЦИЯТА Е ЛИЦЕМЕРНА!
ДЕМОКРАТИТЕ- ДВАЖ ПОВЕЧЕ!!
СОЦИАЛДЕМОКРАТИТЕ- ТРИЖ ПОВЕЧЕ !!! [/b]

Редактирано от - bot на 28/3/2005 г/ 12:26:03

28 Март 2005 09:01

Интереса клати феса, поредният преврат в бивша съветска република - ясно е кой стои зад това, жалкото е, че както обикновено ще го отнесат обикновените хора.

28 Март 2005 09:35

Демокрация няма никъде бе, хора, не вярвайте на ционистки лъжи! Шашми, които те обявяват според интереса си за демокрация или тоталитаризъм, авторитаризъм, комунизъм или какдото и да било друго. Какво демокрация у нас, щом в Бг има 1800 юдеи, а 1801 са някъде на власт или са ги уредили с бизнес. където са се възкачили на главите на народите, приемат, че има демокрация. Където още не са успели или ги ограничават в апетита, не признават демокрация. Така ще е докато владеят USrael.

28 Март 2005 11:10

Gasparini, какви загуби за Русия в Киргизстан? Случайно да знаеш какво е казал и.д. президент на Киргизстан на другия ден след назначаването?
А какви са позициите на "про-американеца" Ющенко спрямо Русия?
Демонстрациите против НАТО в Украина скоро ще докарат до множеството на тези в защита на Ющенко.
А "демокрацията" в Киргистан е доста добре - мародерство и убийства..

28 Март 2005 15:52

BBC RUSSIAN.com
Аскар Акаев: ученый, ставший президентом.
Когда-то Акаева хвалили за создание либеральной атмосферы в стране.
В первые годы руководства Аскара Акаева Киргизией западные комментаторы рассыпались в похвалах президенту бывшей советской республики, называя его надеждой демократии в Центральной Азии.
Они подчеркивали, что этот редко повышающий голос интеллектуал начал подталкивать страну к приватизации и земельной реформе сразу, как только возглавил независимую Киргизию в 1991 году.
Хвалили Акаева и за создание открытой и либеральной атмосферы у себя в стране.
Как говорил тогда редактор "Литературного Киргизстана" Александр Иванов, "когда я писал про него критическую статью, он звонил мне и благодарил за указание на ошибки".
Однако в последние годы оптимизм в отношении президентства Акаева испарился.
*
Ученый и первый президент
Аскар Акаев родился 10 ноября 1944 года селе Кызыл-Байрак на севере Киргизии.
Будущий президент получил высшее образование в Ленинграде, окончив Ленинградский институт точной механики и оптики, и получив квалификацию инженера-математика по ЭВМ. В 1981 году, в 34 года, стал доктором технических наук, защитив диссертацию по теме "Теоретические основы и методы расчета голографических систем хранения и преобразования информации".
В 1986 году Акаев был избран членом ЦК Компартии Киргизии, а затем народным депутатом Киргизской ССР, а в 1990-м стал президентом страны - тогда еще в составе СССР.
Вскоре после обретения республикой независимости в 1991 году Акаев выиграл первые в истории страны прямые президентские выборы. В 1995 году он повторно победил на выборах.
Будучи президентом, он старался поддерживать хорошие отношения как с Россией, так и с США - в Киргизии есть и российская и американская военные базы.
В октябре 2000 года Акаев был избран президентом еще на пять лет, однако на этот раз западные обозреватели отмечали нарушения в ходе избирательного процесса.
Оппозиция не верила Акаеву
Подозрения оппозиции подпитывались различными шагами президента, который, в частности, в 2003 году постарался расширить свои полномочия. Критики Акаева отмечали также, что его старший сын и старшая дочь были избраны в парламент на выборах этого года.
Правозащитная организация "Хьюман райтс вотч" в августе прошлого года выражала обеспокоенность ухудшением положения с соблюдением гражданских прав в стране и призывала президента Акаева гарантировать оппозиции права действовать без запугиваний.
Про Акаева говорят, что среди его увлечений - классическая музыка и живопись. Он женат, у него двое сыновей и двое дочерей.
Несмотря на свою образованность, он не блистал во время проверки знания родного киргизского языка.