:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,312,505
Активни 85
Страници 17,020
За един ден 1,302,066
Дума на деня

Цензура

"СДС цензурира Бакърджиев? Значи партията е жива!"

Това се твърди на днешната ни 11-а страница. Е, ние пък на 64-а не сме съгласни! Особено с лукавата употреба на един глагол, намекващ за тоталитарни похвати. При това, ако го проверим в латинския речник, той е съвършено невинен: censeo, censere - оценявам, преценявам.

Така че права е зам. главната редакторка на синия вестник, като обяснява решението си да не публикува фамозната статия с думите: "Аз така прецених!"

Преценката, надяваме се, не е тоталитарен похват, нали?

И въобще във връзка с най-християндемократичната партия в България е нелепо да се говори за цензура в лошия смисъл. Като такава тя се явява типично явление за болшевишките и други авторитарни режими, каквито са някои монархии... Цар Николай I например е искал да прикотка бунтовния поет Пушкин с благосклонното обещание: "Аз ще ти бъда личен цензор."

Но дори и това занятие в древния му смисъл е съвсем почтено и даже има аналози в наше време. Римските цензори отдавали на търг държавни имущества и обществени строежи - нещо като Агенцията за приватизацията или общинските съвети. Освен това оценявали имуществото на гражданите досущ както днес с това се занимава шефът на Сметната палата. Само дето г-н Георги Николов бая се озори с царските министри, които благоволиха да се "цензират" - т. е. да подадат имотните си декларации - едва в последния момент.

Най-сетне, дори да допуснем, че някой бивш или настоящ син вожд наистина се е проявил като цензор, защо веднага да допускаме най-лошото? Защо да не разчетем в думата цензор психоаналитичното й значение? А то е: подсъзнателен механизъм за потискане на болки, гнетящи мисли, спомени и комплекси. Че нали ако не задейства този механизъм, СДС буквално ще загине в агонията на следизборните си болки, гнетящи мисли за бъдещето, спомени за изтърваните шансове и комплекси за политическа малоценност.

Тъй че нашето напътствие към сините е следното: цензурирайте, цензурирайте се сами! За да не се стигне дотам в един лош за българската демокрация ден цар Симеон II да котка Костов с ласкав шепот: "Аз ще ти бъда личен цензор"...

Щото нали помним как завърши Пушкин?
 
Пушкин - жертва на непотискане на комплексите си и на царизма.
331
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД