* * *



Сирени, глъчка, грохот, шум,

дървета някъде изкореняват,

а той върви, върви, върви, обръща се,

поднася образ на всичките посоки Божи,

витрините искрят, и от всяка гледна точка

е невъзможно да разбереш дали

за слава в този миг копнее, или е гузен

в нещо свое си, неизживяно до финала.

Гръмовен страх ли паметта пробожда,

или очите на суета болезнена го следват отдалеч,

ала той все тъй не спира ...

Зарадва се на географската карта - кога ли бе я пъхнал в бюрото си? Старият остров приличаше на легнал заяк с едно ухо.

Остров като остров, а за него бе обетованата земя. Земя-мечта. Земя за живеене.

Но и на обетованата земя следовниците на Мойсей не са били очаровани.

Спътничката му - защо ли и тя не изрази възторг? Пейзаж - екзотика. Слънце - картина. А тя си гледаше сандалите и мислеше все нещо свое.

Ограбиха го в хотела. Ограбиха ...

В момента е на работа в Българското национално радио. ...

Дарина Герова е родена в София. Завършила е СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като журналист в различни всекидневници - "Народна младеж", "Отечествен фронт", "Труд". Пише проза от дълги години, издала е сборниците с разкази "Обеден дъжд", "След празника", "Добър ден, сине", "Ева на третия етаж", сборникът с повести - "Грешни сме, Господи", и др. Сега работи в "Комитета по правата на човека" и е председател на Комисията по етика към СБЖ. ...

...