:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,310,651
Активни 104
Страници 15,166
За един ден 1,302,066
Поезия

Александър Миланов

Муза проклетница
Тотално музата ме разлюби.

За мен изобщо не й пука.

Не иска времето си с мен да губи -

да се оправя както ще морука.



В ден, който като бивол се тътрузи,

едва не отлетях при свети Петър.

Помогнаха със скалпели хирурзи

и този път да мина някак метър.



Но и сред охкащата белотия

отново музата ми се не весна.

Изглежда, хойка си на поразия -

кой знае накъде ли се заплесна.



Преди поне във дните на страдание

край мен като шетарка се въртеше.

С висока доза стихоизлияние

кураж ми даваше и ме тешеше.



Сега проклетницата се не мярка.

Кипя като джезве от възмущение.

Да разбере, че ще й взема мярката -

стъкмих това стихотворение.



Но сякаш чувам: "Стига ми се святка!

Виж телесата си изпосталели.

Дотолкова ли не загряваш, дядка,

че твойта мярка вече са я взели?"





Нов укор към музата



Още си скитосваш някъде, проклетнице.

Пет пари не даваш, че за мене

няма вече празници и делници,

няма и морета до колене.



Всякакви житейски наслаждения

надалеч вече са изчезнали,

а край мене е стълпотворение

от надежди, във ампули вгнездени.



В някоя от тях е и надеждата

взорът ми отново да те зърне.

Искам в стана ми поетски преждата

в стихотъкани да се превърне.



Институт "Пирогов"

12. X. 2000 г.

Александър Миланов (визитка)

Роден е в с. Овчи кладенец, Ямболско, през 1933 г. Има зад гърба си двайсет издадени книги, по-голямата част от които са с хумористична и сатирична поезия. Александър Миланов беше председател на Съюза на преводачите в България, както и директор на Националния дарителски фонд "13 века България".

Двете му последни стихотворения са писани, както той самият твърди, "с капки пот по челото от ударите на Хароновите весла по водите на Стикс".
789
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД