Том Ханкс в костюм на "ФедЕкс", Том Хенкс давещ се след самолетна катастрофа, Том Ханкс търси храна, Том Ханкс по препаска, Том Ханкс говори на топка, изрисувана със собствената му кръв, за да не забрави английския. Това плюс още няколко вида Том Ханкс е горе-долу цялото меню, което предлага "Корабокрушенецът". Звучи направо като велики пости.
Филмът е поредната съвместна работа на актьора с режисьора Робърт Земекис. Преди 8 години тандемът роди суперуспешния "Форест Гъмп", за който и двамата спечелиха "Оскар". "Корабокрушенецът" донесе на актьора, който е родопски зет, третата му номинация за главна мъжка роля, но не и академичната награда.
"Корабокрушенецът" всъщност преповтаря на съвременен език извънредно познатата история за Робинзон Крузо. Мъжът, захвърлен на самотен остров в края на XX век, е горе-долу на същото дередже, както и този преди столетия. Ханкс обаче си няма даже Петкан. Филмът е нещо като негов моноспектакъл. При това с много малко реплики.
Кажи-речи, най-интересният момент е самолетната катастрофа, при която костюмираният служител на спедиторска компания се оказва в робинзоновската ситуация. Земекис просто е опитен режисьор и го бива да снима зрелищно. Единствената позната физиономия извън тази на Ханкс, която се мярка на екрана, е Хелън Хънт. За няколко минути в началото и края на филма тя играе любимата на Робинзон.
Амбицията на Ханкс, комуто принадлежи идеята за филма, и на режисьора Земекис очевидно е била да направят сериозна творба за непреходните стойности на човека и за разликата между физическото и душевното оцеляване. За съжаление филмът се е плъзнал по най-често срещаната наклонена плоскост на това добро намерение - станал е скучен. Не може в 2001 да пробутваш полуням филм, при това само с един герой. В Щатите номерът мина и "Корабокрушенецът" пожъна касов успех. Но по други брегове - едва ли.
|
|