"През 1996 г. заведох дело против работодателя си за незаконно уволнение. След близо 2 години делото вече се намираше във Върховния съд заради жалба на управителя на фирмата. Без да дочакам резултат, заминах на работа в чужбина и се прибрах в страната едва през 2001 г. Тогава разбрах, че съм спечелила делото пред Върховния съд още през 1998 г. През този период никой не ми е съобщил за влезлите в сила съдебни решения. Аз все пак отидох да започна работа, но работодателят не ме допусна. По моя жалба прокуратурата образува срещу него дело. Какво да правя, мога ли да се върна на работа?"

Пита Гергана Чакърова от София,



Трудовите спорове могат да се решават по два основни начина. Първият, но по-рядко използван начин е работодателят по своя инициатива или по молба на работника да отмени уволнението, преди спорът да отиде в съда. Другият начин е съдебният.

Делото за незаконно уволнение може да се развие в три съдебни инстанции. Това предвижда чл. 360, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), според който трудовите дела се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс. Това означава, че всички определения на съда за прекратяване на делото, както и решенията на първата и втората инстанция се съобщават писмено на страните, за да могат да ги обжалват, ако са недоволни от тях. Решенията на първоинстанционния съд могат да се обжалват в 14-дневен срок, а тези на втората съдебна инстанция - в 30-дневен срок от съобщението. Най-често първа инстанция е районният съд, втора - окръжният (за София това е Софийският градски съд), а трета инстанция е винаги Върховният касационен съд. Когато паричните претенции на страните са над 10 000 лева, първа инстанция е окръжният съд, втора е апелативният съд, а последна касационна инстанция отново е Върховният касационен съд (ВКС).



Решенията на ВКС са окончателни и не подлежат на обжалване.



За тях на страните не се изпращат съобщения, а ВКС връща решеното от него дело на окръжния съд, който го препраща по обратния ред на районния съд. Логично е именно този първоначален съд да съобщи на работника, че окончателното решение е в негова полза и е влязло в сила. И той може да отиде на работа. Няма пречка обаче съобщението да се изпрати от всяка една съдебна инстанция.

При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа (било от работодателя или от съда) той може да я заеме при едно условие. Условието е в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване да се яви на работа. Допуска се и изключение - срокът може да не бъде спазен, ако са налице уважителни причини. По същия начин се възстановява работник или служител, уволнен заради задържането му за изпълнение на присъда, ако тя бъде отменена (чл. 345, ал. 1 и ал. 2 от КТ).

Изводите от разпоредбата на чл. 345 от КТ са два: на работника и служителя му се дължи писмено съобщение, че може да се върне на заеманата преди уволнението работа. Това уведомление е задължение на съда, респективно на съдебната администрация.

Да разгледаме хипотезата, когато работникът в 14-дневен срок се е явил при работодателя и е поискал да започне работа. Последното най-точно се удостоверява със завеждане на писмено заявление в деловодството на работодателя. Към заявлението се прилагат 3-те съдебни решения със заверка от коя дата са влезли в сила и откога работникът или служителят е уведомен, че може да постъпи на работа.



Ако уважителни причини налагат, срокът от 14 дни може да не

се спази



В случая преценката е на работодателя, но неговият отказ да приеме причините за закъснението като уважителни може да се обжалва пред съда. Примерни причини, които биха могли да отложат възстановяването на работа в 14-дневния срок, са тежко здравословно състояние на работника, необходимост от време да прекрати друго трудово правоотношение, по което се труди, отдалеченост в провинцията или продължителен престой в чужбина и др. Но все пак желанието и готовността на работника да заеме старото си място се демонстрира с неговото фактическо присъствие на работното място и поставянето му на разположение на работодателя. По този начин възниква/възкръсва трудовото правоотношение - по силата на съдебното решение правоотношението не се е прекъсвало, след като е отменена заповедта за уволнение.

В който и да е ден от 2-седмичния срок работникът и служителят може да упражни правото си на възстановяване. Ако желанието му бъде уважено, но той не се яви да упражнява трудовата си функция, правоотношението се прекратява по чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ от работодателя без предизвестие. Когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието не бъде допуснат да си заеме поста, работодателят и виновните длъжностни лица носят отговорност за това.



Отговорността е солидарна и виновните дължат на работника обезщетение в размер на брутното



му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.

Конкретният случай е силно усложнен от продължителния срок, в който не е изпращано уведомление по чл. 345, ал. 1 от КТ. Още повече че времето, през което делото се е гледало в съдилищата, се зачита за трудов стаж и на работника му се полага включително и платен годишен отпуск за него. Наистина в чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда е указано, че трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Добросъвестността при осъществяването на трудовите права и задължения се предполага до доказване на противното.

Това означава, че независимо от дългия срок на неизпращане на съобщение от съдебните служители читателката е добросъвестна и ако някой се съмнява в това, е длъжен да го докаже в отделен съдебен процес. До влизане на ново съдебно решение за нейната недобронамереност се счита, че тя е в правата си да заеме предишната работа. От приключване на делото във ВКС до явяването на читателката на работа са минали повече от 3 години, през които съдът въобще не я е уведомявал, че може в 2-седмичен срок да се възстанови на старата си работа. Затова на практика почти 5 години след началото на съдебните процеси тя е поискала да извършва отново предишната си работа. Формално читателката е права да иска да бъде възстановена и да даде на прокурор работодателя, който е отказал да изпълни совите задължения. Съгласно чл. 172, ал. 2 от Наказателния кодекс длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Но от гледна точка на постоянната съдебна практика депозирането на молба, с която се изразява воля за продължение на трудовото правоотношение, не е достатъчно, за да се приеме, че работник или служител е заел длъжността, на която е възстановен.



Необходимо е в двуседмичен срок от съобщението (узнаването) да се яви на работа



За да може да след това да оспори законността на прекратяването, ако работодателят прибегне до тази мярка по чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ. С точно такова добросъвестно поведение работникът е изправната страна по трудовия договор. Само писмената кореспонденция не е явяване на работа. Изпълнението на задълженията на работодателя и упражняването правата на работника по чл. 345, ал. 1 от КТ е налице, когато трудещият се е явил лично на работа, потърсил е управителя и дори го е изчаквал, за да му се представи или да подаде персонално документите за работа. Изпълнението на този ангажимент по чл. 345,ал. 1 от КТ изисква и съответното съдействие на работодателя. Той не може да остане пасивен, а е длъжен да даде указания на явилия се работник или служител къде и как да започне осъществяването на трудовата си функция.

Още веднъж ще подчертая, че изпращането на съобщение е задължение единствено на съда. Няма значение от коя съдебна инстанция е направено това и дали решението за отмяна на уволнението е постановено в редовно или извънредно производство. Законодателят е свързал началото на 2-седмичния срок с получаването на съобщение и тази специална регламентация не може да се коригира по никакви съображения. Няма значение и по какъв точно начин работникът е узнал за съществуването на съдебните актове. Неправилно е становището на някои работодатели, че щом решението на ВКС не подлежи на съобщаване и на обжалване, не било необходимо изпращане на съобщение за възстановяване на работа. Обявяването на съдебното решение в срочната книга на съда има значение за датата на влизането на решението в сила, но не е уведомяване на работника за възстановяването му на работа. Исканото от закона съобщение си е специална процедура с точни изпълнители (служебно съдебната администрация) и адресат (незаконно уволнените работници и служители).