ВЪПРОС: Възможно ли е при ползването на платен годишен отпуск на части в условията на чл. 172 от Кодекса на труда работодателят да откаже ползването на по-малко от половината от полагащия се платен годишен отпуск под предлог, че първата част задължително трябвало да е не по-малко от половината?

Пита Чанка Руменова от Тутракан



Консултацията подготви юристът КРАСИМИР ФИЛЧЕВ



Ползването на платения годишен отпуск е уредено в чл. 172 от Кодекса на труда (КТ) с последна промяна в "Държавен вестник", бр. 25 от 16 март 2001 г.

Съгласно горепосочения текст платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя изцяло или на части, от които най-малко половината се ползва наведнъж през календарната година, за която се полага отпускът. Тълкувайки разпоредбата на чл. 172 КТ, могат да се направят следните изводи. На първо място законодателят в изменения текст е установил, че ползването на платения годишен отпуск от работника или служителя се извършва след надлежно писмено разрешение от работодателя във връзка с подадена от работника молба.

Вторият момент, съдържащ се в чл. 172 от КТ, е възможността отпускът да не се ползва наведнъж или само на два пъти от работника или служителя, а и на повече части, от които най-малко половината се ползва наведнъж.

Разпоредбата на чл. 172 от КТ визира задължително ползване на поне половината от платения годишен отпуск през текущата календарна година, но не дава ясен отговор за кой точно отпуск става дума. На практика в КТ се съдържат подробни разпоредби за:

1. Основния платен годишен отпуск в размер на не по-малко от 20 работни дни (чл. 155, ал. 2 от КТ);

2. Удължен платен годишен отпуск (чл. 155, ал. 3 от КТ, в който се включват 20-те дни основен плюс добавка, определена от Министерския съвет);

3. Допълнителен платен годишен отпуск за вредни за здравето условия или работа при специфични условия и за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни (чл. 156, т. 1 и т. 2 от КТ).

И трите посочени по-горе отпуски попадат под разпоредбата на чл. 172 от КТ, което означава, че те могат да се ползват разпокъсано, но поне една от частите в рамките на календарната година трябва да съдържа/обхваща 50% от дните за отдих.

Конкретно на въпроса дали първата част от полагащия се годишен отпуск на работника или служителя (при положение че е налице желание за ползване на части) следва да бъде най-малко половината или отпускът може да стартира с по-малко от половината, категоричното становище е следното:

работодателят не може да отказва ползването на по-малко от половината платен годишен отпуск с мотива, че първата част задължително трябва да е поне половината, тъй като законодателят не е поставил изрично такова императивно изискване. Ако един работник или служител желае да ползва примерно първо пет дни от своя индивидуален платен годишен отпуск, работодателят няма право по чл. 172, КТ да не разреши такова ползване само на това основание. Съображенията за отказ на работодателя могат да са най-различни и той не е длъжен да ги мотивира, но неправилно е тълкуването, че непременно с повечето от половината от полагащия се годишен отпуск трябва да започне ползването му през календарната година.

По-силната страна в трудовите правоотношения - работодателят, би могъл да задължи работника при ползването на части от индивидуален платен годишен отпуск, така да си разпредели неизползвания остатък от него, че в оставащите части да се съдържа размер, равен на половината от отпуска за календарната година. Само в този случай работникът или служителят задължително ползва останалата половината от отпуска си наведнъж.