Дойде му времето за отложеното занятие, посветено на творчеството на бележития френски писател Жан дьо Лафонтен (Jean de La Fontaine, 1621-1695), известен със своите постижения в жанра "басня". Баснята (fable) е приказка, в която се подвизават предимно животни (animaux). Може и насекоми.

Днес ще разгледаме малко известната басня Les Grenouilles qui demandent un roi (Жабите, които си искаха цар). Трансформирана от оригиналния архаичен френски, фабулата изглежда горе-долу по следния начин.

Седял си един ден богът Юпитер и, примерно, си човъркал в носа, когато чул страшна врява, ропот и оплаквания (clameurs): "Колко сме клети, колко сме бедни, колко сме нещастни, това не се търпи повече!". Това били жабите (grenouilles), които шумно изразявали своето недоволство от живота в условията на демокрация (etat democratique).

Смилил се богът и решил да удовлетвори жабешките искания. Какво пък, ако толкова страдат от тая демокрация, защо да не им се помогне на животинките? Стоварил им от небето цар. Този цар паднал в блатото с такъв трясък, че мочурливото племе (gent marecage) се изпокрило, кой гдето свари - по дупки (trous), под папури (roseaux) и тръстики (joncs). Чак ги било страх да си го гледат царя в лицето - мислили го за някакъв страховит исполин, макар той да бил просто кютук (soliveau). Кютук, ама много били впечатлени жабите: все пак бил по-горно същество от тях. Синя кръв, роден с властта и така нататък.

Минало се някакво време, намерила се една по-смела жаба, изпълзяла от мокрото си леговище и, треперейки, се приближила до царя. Той си траел. Видяли това останалите жаби, събрали смелост, и - скок-подскок - започнали да се примъкват и те към суверена. Той продължавал да си кротува (se tient coi). Накрая покрай него се сбрало цялото жабешко гъмжило (fourmiliere).

"А, това не е истински цар," квакнали жабите към Юпитер. "Що не прави нищо по-така, по-царско?"

"Искате да прави нещо по-така?", помислил си богът и превърнал царя в жерав. Развихрил се оня ми ти жерав, отпочнал да хруска, дъвче и поглъща (gobe) своите поданици, както се били сбрали покрай него.

"Я!" разкрякали се пак жабите. "К'во стана, мамка му? Клети сме, нещастни и това не се търпи повече!"

Писнало му на божеството - не можеш угоди на жабешкия род и туй то! И ревнал богът връз тях: "Абе, жаби с жабите такива! На маймун ме направихте, бре! Да бяхте си ценили държавната уредба, дето я имахте, сега нямаше да ви се случват разни случки. Я млъквайте и си го търпете тоя цар, да не ви пратя някой по-лош. Ама ха, жабешки му работи!"

В тази басня, любезний читателю, става дума за едни глупави френски жаби, живяли много отдавна. Само за тях. За жабите, де. Френските. От едно време. Всякаква прилика с други същества и блата е случайна. Вервайте ми.