:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,687,806
Активни 800
Страници 30,371
За един ден 1,302,066
Народни работи

Как жабите си искали царя

Дойде му времето за отложеното занятие, посветено на творчеството на бележития френски писател Жан дьо Лафонтен (Jean de La Fontaine, 1621-1695), известен със своите постижения в жанра "басня". Баснята (fable) е приказка, в която се подвизават предимно животни (animaux). Може и насекоми.

Днес ще разгледаме малко известната басня Les Grenouilles qui demandent un roi (Жабите, които си искаха цар). Трансформирана от оригиналния архаичен френски, фабулата изглежда горе-долу по следния начин.

Седял си един ден богът Юпитер и, примерно, си човъркал в носа, когато чул страшна врява, ропот и оплаквания (clameurs): "Колко сме клети, колко сме бедни, колко сме нещастни, това не се търпи повече!". Това били жабите (grenouilles), които шумно изразявали своето недоволство от живота в условията на демокрация (etat democratique).

Смилил се богът и решил да удовлетвори жабешките искания. Какво пък, ако толкова страдат от тая демокрация, защо да не им се помогне на животинките? Стоварил им от небето цар. Този цар паднал в блатото с такъв трясък, че мочурливото племе (gent marecage) се изпокрило, кой гдето свари - по дупки (trous), под папури (roseaux) и тръстики (joncs). Чак ги било страх да си го гледат царя в лицето - мислили го за някакъв страховит исполин, макар той да бил просто кютук (soliveau). Кютук, ама много били впечатлени жабите: все пак бил по-горно същество от тях. Синя кръв, роден с властта и така нататък.

Минало се някакво време, намерила се една по-смела жаба, изпълзяла от мокрото си леговище и, треперейки, се приближила до царя. Той си траел. Видяли това останалите жаби, събрали смелост, и - скок-подскок - започнали да се примъкват и те към суверена. Той продължавал да си кротува (se tient coi). Накрая покрай него се сбрало цялото жабешко гъмжило (fourmiliere).

"А, това не е истински цар," квакнали жабите към Юпитер. "Що не прави нищо по-така, по-царско?"

"Искате да прави нещо по-така?", помислил си богът и превърнал царя в жерав. Развихрил се оня ми ти жерав, отпочнал да хруска, дъвче и поглъща (gobe) своите поданици, както се били сбрали покрай него.

"Я!" разкрякали се пак жабите. "К'во стана, мамка му? Клети сме, нещастни и това не се търпи повече!"

Писнало му на божеството - не можеш угоди на жабешкия род и туй то! И ревнал богът връз тях: "Абе, жаби с жабите такива! На маймун ме направихте, бре! Да бяхте си ценили държавната уредба, дето я имахте, сега нямаше да ви се случват разни случки. Я млъквайте и си го търпете тоя цар, да не ви пратя някой по-лош. Ама ха, жабешки му работи!"

В тази басня, любезний читателю, става дума за едни глупави френски жаби, живяли много отдавна. Само за тях. За жабите, де. Френските. От едно време. Всякаква прилика с други същества и блата е случайна. Вервайте ми.
1118
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД