|
Без никакво преувеличение - този вторник СДС се размърда. Партията се помести от мястото, на което бе застинала през последните години. Сините направиха гигантска крачка нанякъде.
Във вторник СДС се отпуши. Доста от баш лидерите на сините си развързаха езиците и изкараха на преден план дълго таената омраза към бившия първи партиен и държавен ръководител Иван Йорданов Костов и неговите хора в НИС на СДС. Заваляха искания за оставки на ръководството. Тапата на партията - синеморецът Костов, не обели дума пред Националния съвет, въпреки че пленумът се занимаваше с нещо, което дълбоко би трябвало да го засяга - отчиташе причините за загубата на СДС на парламентарните избори. Като същи темерут Костов безмълвно кимаше от задните редове на залата.
Кой знае какво би станало, ако Костов беше решил да говори пред пленума на партията. Дали щяха да се намерят толкова много смелчаги, които да говорят за оставки? Но той мълча и враговете му атакуваха.
Преди година-две подобна атака бе практически невъзможна. По това време в столичния СДС само подозираха нещо, което вече бе известно на всеки, който що-годе има понятие от политика - че в СДС съществува истински култ към личността, че в СДС има различни мнения, но има и сковаващ страх от отстояването на алтернативни тези пред форумите на организацията. По това време Надежда Михайлова още не бе разбрала нещо, което можеше да прочете в първия срещнат вестник, нещо, което тя вече признава - че в СДС има "междуличностни конфликти на групова основа".
Всички началници на "Раковски" отчетоха вторнишкия пленум като адски полезен заради свободомислието, заради откритостта на дебата. И това е напълно вярно. Пленумът обаче бе полезен най-вече заради това, че извади партията от вегитиращото състояние, в което тя сама се натресе след вота на 17 юни. От 3 месеца сините са като боксьор, проснат на пода, а съдията провлачено му брои: "1....2...3". Сините създадоха впечатление за безпомощност и затова доста наблюдатели ги отписаха от политическия живот. Чакаха да видят кога Костов или Катя Михайлова ще хвърлят бялата кърпа на ринга.
След този вторник СДС вече не може да седи в ъгъла на политиката и тихо да се вайка за пропиляната управленска младост. Сините отново започнаха да се занимават с политика, като първо се захванаха с най-важното - да променят отблъскващия си устав, да изготвят нова платформа, да насрочат национален форум, който да сложи начело на партията нови лица с нови идеи.
Какво трябва да направи една партия, която току-що
е яла тежък пердах на парламентарни избори?
Точно това трябва да прави - да си стегне партийните редици, да си върже гащите и да продължи по пътя. Бързо да си признае грешките и да обяви новия курс към сърцата на електората. СДС е на път да направи това през следващите 5 месеца. Всички знаят какво не бива да прави партията - да седи тихичко и да чака кога НДСВ ще се издъни тотално.
Не на първо място партията наистина има нужда от нов устав. Действащият влезе в сила, когато СДС влезе във властта и партията беше обградена от хора, които искаха да осребрят положение. Може би за това сините вписаха преди години в основния си документ, че за да си член на партията трябва да минеш през един куп сита, да имаш поръчители и т.н. Сега, когато СДС е извън борда, ситуацията е друга - "Двама се записват за нови членове, 30 напускат партията".
Партията трябва да привлече електората с нови идеи - няма спор. Антикомунизмът, НАТО и Европейският съюз, досиетата - не са теми, достатъчни за разширяване на синята база.
На СДС му трябват и нови лица. Моментната ситуация, при която партията продължава да се управлява от същите хора, които я управляваха и преди 17 юни е недопустима - чисто знаково. Не, че днешните лидери на СДС са лоши и недоказани политици. Просто е абсурдно хората, отговорни за политиката, довела до провала на вота, да дърпат и занапред конците в СДС.
Сините, които дълго време се заяждаха с БСП за това, че червените не са се разграничили от политиката на Жан Виденов през 1995-1996 г., сега са пред подобно изпитание. До 13-ата Национална конференция те трябва да дадат ясен отговор, който да бъде чут от електората. Те трябва да кажат защо наричат управлението на Костов "добро", при положение че същото това управление не се хареса от избирателите.
Действащото ръководство на партията дава вид, че е готово да предприеме всички необходими стъпки за реанимацията на партията, без една - масовото обновление на елита.
Това е обяснимо. Възможно е страхът в СДС да се е прехвърлил от редовите членове на Националния съвет върху онази част от ръководството, което е свързано с Костов. Това е обикновен страх от реваншизъм. Не случайно лидерът на партията Екатерина Михайлова спомена опасността от реваншистка вълна веднага след заседанието на Националния съвет. Ако тази вълна дойде, тя ще помете ръководството тотално, ще отнесе дори и популярни фигури в партията като Надежда Михайлова. И това ще е пагубно, тъй като ще се загуби приемствеността на цели и идеи.
Трудно е да се обясни друго - защо Костов остави вразите да нападнат. Той е сърдит на медиите и не им говори - това е обяснимо. Но защо Костов мълчи пред партията си - това никой не може да разбере. Елементарното обяснение е, че Костов се снишава, за да преброи враговете си. И да ги отстреля на фаталната 13 националната конференция през февруари. Ако планът му е такъв, по всяка вероятност той няма да се осъществи. До февруари в партията ще изтече толкова вода, толкова отчетно-изборни национални конференции ще минат по места, че накрая Костов няма да има един съмишленик пред който да говори на конференцията.
Възможно е Костов да има съвсем друга цел - тази, за която е споменавал веднага след изборите пред близкото си обкръжение. Мълчанието на Костов може би говори и за отказ от борба. Отказ от политика. Въпреки че това не е в "стила "Костов", възможно е бившият лидер наистина да се е отказал от борбата за реабилитацията си. И въобще да не преследва онази цел - връщането му като лидер на СДС на предстоящата национална конференция.
Планът може да е и друг. Ръководството обяви във вторник, че поема курс към създаването на съюзи към партията - по подобие на младежкия СДС и съюзът на сините общински кметове сините почват да правят женски СДС и бизнес СДС. Главният секретар на СДС Пламен Иванов говори и за създаването на организации на сини пенсионери, на сини предприемачи, на сини селскостопански работници и т.н.
Това е интересен начин за прехвърляне на партийния живот в паралелни организации. Те вероятно ще получат право на квотно участие в националната конференция - такова право вече има МСДС. Възможно е сините съюзи да получат и право на квотно участие в ръководните органи на партията - примерно в Националния съвет.
Вероятно битката за бъдещето на СДС ще се прехвърли от линеещите партийни клубове към тези сини съюзи.
Споменаването на младежката организация на СДС не е случайно. Тази събота в София ще се проведе национална конференция на МСДС и по всяка вероятност тя ще се превърне в първия сблъсък на различните виждания за развитието както на младите седесари, така и на голямата партия-майка.
За първи път точно на форума на МСДС ще се състои битка за налагане на нови лица в партията.
Три дни преди форума е ясно, че трима ще спорят за лидерското място в младежката организация на СДС. Спряганият като близък до "Раковски" 134 електронен вестник "Медиапул" вече заложи, че най-големи шансове за лидер на МСДС има бившият парламентарен секретар на Външно министерство Мирослав Боршош, който бе кандидат-депутат на СДС.
Другите двама кандидати са ексдепутатите Виктория Василева и Велислав Величков. Последните двамата "не бяха запомнени с нищо характерно през изтеклите четири години в Народното събрание", написа неотдавна "Медиапул". В момента Величков все още е лидер на МСДС. За да опише защо Величков не става за шеф, "Медиапул" обясни, че между него и Муравей Радев "няма качествена разлика".
Мирослав Боршош има най-големи шансове да стане лидер на МСДС и по този начин да внесе съществена промяна във външният вид на синята партия, защото зад него стои бившият му работодател във Външно - Надежда Михайлова. Боршош бе подкрепен и от най-голямата организация на МСДС - столичната, която се командва от Антоан Николов, респективно - от Евгений Бакърджиев. Боршош получи подкрепата и на други големи структури на младите сини като тези във Варна, Бургас и Стара Загора.
Съсредоточаването на имена като Н.Михайлова и Евгений Бакърджиев зад кандидатурата на Боршош ясно показва, че в битката за налагането на нови имена е възможно в СДС да се случат интересни коалиции между хора, спрягани като представители на различни сини лагери.
|