Прелитащият над печата се замисли, ще се наложи ли да се прави отчет, когато се навършат 100 дни от кметуването на Бойко Борисов. Както ударно му тръгна мандатът, всичката работа ще е свършена далеч преди това.

"Новият кмет на София още не е встъпил в длъжност, но по столичните улици вече личи влиянието му", почва "Труд". Рано сутринта, след като цяла нощ е празнувал изборната победа, генералът лично отишъл да види как върви запълването на неговата дупка.

Продължаваме с новината, пошушната само на "Труд", генералът щял да привлече и сини, и червени в управлението на столицата. Което е развито в "Борисов влиза в общината с мир". А който не ще мира, дали ще види секира? Отговорено е чрез Неговите уста: "Който работи така, може да е спокоен за съвместната ни работа". Значи на постовете си ще оцелеят само бързите и сръчните. И така трябва.

Бързи да покажат готовност за съвместни дела се оказват и архитектите от комитета "Визар". Те канят новия кмет да им каже има ли готовност в столицата да се построи небостъргач. Което е подобаващо развито в "24 часа" под заглавие "Първи небостъргач след първа запълнена дупка". О, боже, ние криво ли се молихме, ти ли криво ни разбра? Не беше за небостъргач, а за градинки, чистота и пр.

На неправилен бог сме се молили, а той бил тук сред нас. Социологът Васил Тончев го е разпознал в "Стандарт": "Борисов го чака кръстът на месията". Много интересно, но точно това е отпаднало от текста. Как ли го е разпознал? Може би по любимата му "Батальонът се строява". Но какво го чака "коменданта" Борисов ("Дневник")? Да не би съдбата на "Атака"? ("Монитор" - "Боян Расате спасява останалото от "Атака".) Сигурно, ако не знае, че Жан-Жак Русо е казал, че "И най-силният никога не е достатъчно силен, за да налага волята си, докато не трансформира силата в право и подчинението - в дълг" ("Дневник").