Войната започна. И не войната дойде в Русия, а Русия отива на война. Щом като се започна "третата световна война", едва ли Русия - активен участник в предишните две, ще остане настрана. Но правилно ли е избрала формата на участие нея?
Враговете на целия цивилизован свят са известни - Осама бен Ладен и защитаващите го талибани. Срещу тях са афганистанският Северен съюз и Западният съюз - водещите държави в света начело със САЩ и Англия. А с кого е Русия? В своето "обявяване на войната" Буш не посочи Русия сред "верните съюзници". Вероятно президентът е имал предвид и Русия, като каза, че "в тази операция ни подкрепя целият свят". Т.е. степенува "съюзничество" си с нея някъде между Израел и Муамар Кадафи.
В тази война ние сме съюзници на Северния съюз и вече им доставяме танкове, бронетранспортьори, оръжие и боеприпаси. И не на онези 50 американски рейнджъри, които вече воювали на страната на Северния съюз, ще управляват танковете Т-55. Т.е. съюзници още нямаме, но противникът е налице. Американците може и въобще да не рискуват да хвърлят свой десант в Афганистан, докато руски войници може да се окажат в авангарда на частите, щурмуващи Кабул.
Какво излиза: Русия участва в акцията на възмездие за терористичните актове в САЩ, без да е стратегически съюзник на Вашингтон. А с всеки приземил се в Узбекистан US самолет ние губим влияние в зоната на нашите геостратегически интереси. В която обаче оставаме гарант на стабилността. Защото янките ще гарантират стабилността само на своите бази и самолети.
Наивно е да се мисли, че в централноазиатските страни няма да се намерят хора, откликнали на призива за "свещена война". И този джихад в Централна Азия ще стане втори фронт за държавата, за която е казано, че "може да води само една война, и то на своя територия". Русия ще си остане сама както през 1941-а, а "съюзниците" ще раздават своето възмездие.
|
|