"Работех като миньор повече от 15 години, но през 1999 г. претърпях трудова злополука и бях пенсиониран втора група инвалидност. През 2000 г. заведох дело и предприятието беше осъдено да ми заплати 7000 лева. В средата на 2001 г. се пенсионирах поради изслужено време и възраст, като по-голямата част от пенсията си давам за лекарства заради уврежданията, които получих. За мен обаче обезщетението от 7000 лева е крайно недостатъчно и дори обидно. След като един път съм водил дело за трудова злополука, мога ли да заведа ново дело и в какъв срок?"

Пита Сава Рафаилов от Пловдив



Отговорите на поставените въпроси са в Кодекса на труда (КТ) и в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 200 от КТ работодателят носи имуществена отговорност при смърт или увреждане на здравето на работника и служителя. За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника и служителя работодателят отговаря независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването им.



Вредите, причинени на работника, са два вида - материални и неимуществени (морални)



Според действащото законодателство и постоянната практика на Върховния касационен съд не само е допустимо, но дори е наложително да се обединяват в една молба исковете и за двата вида вреди за работника и служителя.

Работодателската отговорност е налице и когато трудовата злополука е причинена от:

- непреодолима сила (наводнение, гръмотевична буря, земетресение, пожар и др.),

- при или по повод изпълнението на възложената работа, извършена и без да има нареждане, но в интерес на работодателя,

- по време на почивка, прекарана в предприятието.

Целта на съдебните процеси в случая е да се компенсират намалените парични средства заради инвалидност или временна нетрудоспособност, както и да се възстановят направените разходи за лекарства, силна храна, транспорт и др.п. Неимуществените вреди също подлежат на съдебен контрол, понеже физическите увреждания освен всичко друго са причинили и мъки, болки и страдания. Съдилищата обаче



нямат таблици за стойността на човешкия живот,



на наранени крайници или органи. Затова според чл.52 от ЗЗД тези вреди могат се обезщетяват "по справедливост". Съдът преценява колко пари да присъди за морални вреди въз основа на доказателствата по делото (устни и писмени) и с оглед на преживения стрес от работника и неговите близки.

Делата за имуществените и моралните вреди могат да се развият в три съдебни инстанции според размера на поисканата сума. Много често практиката налага за имуществените вреди да се назначават и изслушват съдебно-счетоводни и медицински експертизи за доказване на разликата между получаваното обезщетение и по-големия размер на трудовото възнаграждение. За справедливото определяне размера на моралните щети се допуска и разпит на свидетели, които най-добре могат да пресъздадат пред съда тягостната атмосфера в семейството на пострадалия при трудова злополука работник или служител.

Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения. Грубата небрежност означава незачитане на основни норми от технологията на производството, проява на самонадеяност и увлечение или лекомислие, довело до увреждането, което работникът е могъл и е бил длъжен да предвиди. Работодателят



не отговаря, ако работникът или служителят е причинил умишлено увреждането



За изплатено обезщетение на пострадалия или неговите наследници работодателят може да заведе и обратен (регресен) иск срещу виновните работници или служители, които всъщност са причинили увреждането с небрежността си са довели до парични загуби на работодателя.

И накрая ще се спрем на въпроса за конкретното обезщетение, получено от читателя. От писмото не става ясно, но може да се предположи, че споменатите 7000 лева са неговата компенсация както за имуществените, така и за моралните вреди, които са преобладаващи. Предвид съдебната практика това е един среден, не лош размер на обезщетение. За сравнение ще посочим, че при смъртен случай съдът присъжда от около 10 000 лева и нагоре.

Читателят не може да заведе второ дело по същия повод и на същото основание, тъй като първото решение има силата на присъдено нещо. Ако обаче в 5-годишен срок от трудовата злополука и след влизане на съдебното решение в сила се получи ново влошаване на здравословното състояние на работника, което е пряка и непосредствена последица от инцидента, би могло да се обсъжда ново дело, но след задължителна консултация с юрист.