|
Ядосани и объркани като него са и останалите жители на селото. Десетки сърничани се събраха да видят главния мюфтия Селим Мехмед и доведените от него дипломати и журналисти и да им обяснят, че не са талибани. Нищо, че никой не ги е обявявал за такива.
Струпани на групи мъже и жени посрещат колоната от дипломатически автомобили. Хората гледат мрачно и резервирано и не проронват и дума. Стреснато изглеждат и представителите на посолствата. Да видят набеденото за фундаменталистко училище, в което се преподават курсове по Корана, са дошли дипломати от американското, руското, мароканското, турското посолство. В групата са и двама посланици - на Алжир и Палестина.
Сърничани така и не намаляват радиуса с гостите дори и когато те влизат в джамията. В храма с тях са само по-видните представители на джамийското настоятелство и имамът. Покрай извънредната ситуация посетителите нарушават цял куп забрани. Жените са заедно с мъжете, от групата на журналистите постоянно се разнасят въпроси от рода "кой е тоя".
"Нашият народ е много миролюбив и трудолюбив. Населението иска виновникът, който е пуснал тези слухове в медиите, да бъде наказан", обяснява председателят на джамийското настоятелство Ахмед Байрактар. След него имамът също разяснява на дипломатите как ислямът не проповядва насилие и хората са много обидени от квалификациите из медиите.
Идва ред и на главния мюфтия. Видимо изнервен от звънящия в момента мобилен телефон, Селим Мехмед напомня на дипломатите и журналистите, че са в един свещен за мюсюлманите дом. "Нашите души и нашите храмове са отворени за всички хора, всеки може да види какво проповядваме ние. Сами ще се уверите, че сърничани искрено вярват в исляма, но по нищо не отстъпват на което и да е цивилизованото село в Европа", обяснява главният мюфтия. Той призовава британският вестник "Гардиън" и останалите медии да се извинят на селото, задето са писали за обучавани в него фундаменталисти.
Чакащите извън храма сърничани повтарят почти дословно същите думи. Хората признават, че знаят за посещението отдавна, но не се притесняват. И те обясняват, че са обидени и че историята е посрамила селото по целия свят.
77-годишният Неби разнообразява повтарящия се рефрен. Сърничанинът разказва как преди две-три години се говорило за складове с оръжия, ама нищо не излязло. През 40-те години пък дори ровили в нови гробове да търсят заровени оръжия. "Знаем ги ния тия, има хора, дето си мислят разни неща, ма сърничани не са покорни", опитва се да обясни той откъде идва проблема.
Че не са талибани, без да са ги питали, обясняват и по-младите. От думите им става ясно, че сърничани имат пълно право да се гневят. Заради историята около фундаменталисткия курс по Коран от останалите села постоянно им се подигравали. "Тука в района ни познават, ама пак дразнят старите жени. Обиждат ни на талибани и камъни завъртат по колите", обясняват група забрадени сърничанки. Те били ходили в училището и там говорели като "нашия ходжа".
Идва ред на самото школо. Теракотата и тенисмасата в сградата веднага събуждат журналистическото любопитство: кой дава парите. Обясненията остават за по-късно - следва среща със самите ученици.
В деветмесечния курс по Коран в момента се обучават за имами 25 момчета. Те се пращат по тяхно желание от районните мюфтийства, където има недостиг на имами. Учат основно вероизповедание, думите и делото на пророка Мохамед и педагогика.
Класът току-що е имал час. На дъската прилежно е изписано заглавието на урока "Що е наука? Отношение на ислямската религия към науката". По новите чинове са наредени тетрадки и Коранът в оригинал на арабски. Повечето момчета са на около 20 г. и не изглеждат притеснени, въпреки че се държат резервирано.
И тази среща протича набързо. Набедените за фундаменталисти ученици вкупом се засмиват на въпроса на главния мюфтия дали са въоръжени. Сочейки към Корана, тетрадките и химикалките, младежите не съвсем удачно обясняват: "Това са ни пушките."
Пред журналистите младежите се отпускат, макар че продължават да повтарят едни и същи неща.
"Живи хора сме, как да не си говорим за тия неща", отговарят момчетата на въпроса как са приели историите по вестниците. Младежите преди броени дни са се завърнали от родните си места. "Какви проблеми да имаме? Приятелите ни познават, родителите също знаят какво правим и че не ни обучават за никакви фундаменталисти", обясняват бъдещите имами. Те избрали училището, защото подготовката била на ниво. "Имаме компютър, излизаме, въобще не сме затворени", обясняват момчетата.
И ръководителят им Саид Мутлу е категоричен, че в училището не се върши нищо нередно. "Никой не е насилвал тези момчета да идват тук, този курс съществува от 3 години, но слуховете тръгнаха чак след 11 септември", обяснява Мутлу. Според него проблемът идвал от кръгове, заинтересовани да дискредитират Главно мюфтийство. Мутлу съвсем шашардисва журналистите, като им разказва как председателят на фондация "Прав път на българските граждани от турски произход" Ашим Хаджи Асан, от който тръгна историята за фундаменталистите, си признавал, че ходил в база на Бен Ладен и взел оттам куфар с пари.
След показното в училището идва и ред на дипломатите да се изтъпанчат пред журналистите. Те се строяват като за разстрел пред стената и добиват още по-конфузен вид. Не съм специалист по религиозно обучение, не съм имал очаквания, просто уважихме поканата на Главно мюфтийство да посетим този красив край и село, обяснява съветник Уайнант от американското посолство. Посланикът на Палестина дава малко по-адекватен отговор: "Това е традиционно училище, всичко, което видяхме, съответства на обичайното и нищо общо с това, което пишат вестниците", обяснява Мохамед Салайме. На въпроса как изглежда необичайно училище, посланикът отговаря, че не знае.
С това визитата на гостите в селото приключва. Сърничани изчакват автомобилите да потеглят и се разотиват също толкова мрачни, колкото в началото. "Не сме талибани, да го кажете и на чуждите медии", за последно заръчват на журналистите забрадени сърничанки и също се прибират.
След Сърница идва ред на друго школо - момическото училище в с. Рогозча. Вече навъртели близо 600 км из Родопите в търсене на истината за фундаменталистите, дипломатите изглеждат съвсем изпокапали. За разлика от тях журналистите при вида на училището в Рогозча мигом се оживяват. Школото изцяло се финансира от официалните власти в Турция, четирите чужди преподаватели са одобрени от Дирекцията по вероизповедание, за фундаменталисти и дума никога не е ставало.
След стегнатото изложение за школото следва нова канонада от въпроси към главния мюфтия: "Защо за едното училище има пари, а другото трябва да се финансира от фондации?", "Вярно ли е, че в Сърница учат ритуали, които мюсюлманите не разбират?"...
Селим Мехмед не отрича нищо. Хората му признават, че председателят на фондация "Неуа" Муафак Ахмед Ал Асад спонсорира училището в Сърница, но в това няма нищо лошо, защото парите минават през Главното мюфтийство. Сам главният мюфтия казва, че преподавателите в Сърница използвали различна методика на преподаване, но хората не я разбирали и от тази година програмата щяла да се промени. Категоричен е, че проблем в училището няма.
"Ако държавата бе върнала някогашните вакъфи на Главно мюфтийство, сега такъв проблем нямаше да има. Все на нас и на православната църква не връщат имотите", гневи се Селим Мехмед. След всички обяснения има или няма фундаменталисти в Сърница последните му думи звучат като покаяние. "Де да знам дали сме най-силните религии или сме най-неорганизираните", казва мюфтията и уморено поема обратно за София.
|
|
|