Забелязали сте навярно, че оная вечер за първи път в света това нищонеказващо възклицание бе въздигнато в ранг на аргумент. Промоцията бе извършена от демократично, божем, избрания и все още действащ президент. С театрално превъртане на очни белтъци в божията посока и усърдно кръстене. Вместо ясен отговор на даже недотам ясни въпроси - "о, боже"...

Толкоз ли вече му омръзнахме на държавния глава, та не благоволява бащински да снизходи към невежеството ни и да ни извади от него? Ама като е да ни вкарва в пактове, за които никой не ни е питал обичаме ли ги и можем ли да платим членския внос - "дай, дай, боже!"

Пази ни, боже, от държавник-нарцисист, повярвал в незаменимостта си. И пази, боже, това политическо денди от груба конкуренция. А на нашия незаменимко бог тоя път даде, уви, един изключително нахакан и безскрупулен съперник. И президентът, на всичката си тракийска големановщина отгоре, вместо да го раздаде алафранга, наджапа в отходните води... Така от всичкото му полубожествено западно лустро остана само перфидността.

И все пак сполай ти, боже, че погнусеното зрителско око можеше да отдъхне от озверелите основни гладиатори върху Инджова, Жорж и Берон! И туй доживяхме - ликовете им да ни се видят иконописни, а речите им - умерени и мъдри.

О, боже! Как да гласуваме едновременно за тия трима светци?