Галерата устремно се носеше напред. Плезозорий спеше сладко под балдахина, гален от тихия бриз. Сънуваше, че още е момченце и за пръв път са му дали да подържи императорския венец.
Гостът му - Финтифлюш от галските земи, обикаляше из кораба и, сбърчил нос, си водеше бележки на глинена табличка:
- Галерата скърца, не е съобразена с последните изисквания за безшумно плаване...
- Ама нали забранихте да ползваме благовонни смазочни масла ...
|
|