Смъртта, отнесла обичания ни певец Емил Димитров и папа Йоан-Павел II, е турила своя елегиен отпечатък върху съботно-неделната преса. Нашата печал по повод тези скръбни поводи обаче е омрачена от ред глупости.

Или осветена от ред умности - вие ще кажете. Нямаме предвид само смешки от типа на тези в съботния "Стандарт" за татуировките. Там експерти ни разясняват, че да се татуираш значело да "си извадиш нещо от душата навън". В тази връзка експертите препоръчват и партиите да прибягнат до татуировки. И дават примери - политфен на ДСБ, да кажем, да си татуира трибуквието на корема - щяло да придаде мощ на партията. А феновете на БСП - червени байраци на гърба. Пък НДСВ-ейците - жълти тикви, където си поискат.

Добавяме, че биха могли и един цитат на премиера да си татуират вместо тикви. Цитатът е изведен в заглавие в съботния "Новинар": - "Това, което мисля, едва ли има специална стойност".

Италианския неназован служител, който ни мъмри в "Дума", че не умеем да си защитим достойнството по повод "новата следа" в атентата срещу папата, можем всички да си татуираме на челото. Ама ако поне беше назован.

Той бил рекъл, че инициативата за рециклирането на българската връзка била на радиостанция, финансирана от "могъща европейска държава". В "Монитор" даже пише и радоистанцията - "Дойче веле". Става видно, че рециклирането е главно наша работа, а служителят открива и връзка с процеса в Либия и гостуването на ген. Колев в Италия, както и с модернизацията на армията ни.

Чак такава връзка не открихме, ама е възможно поради някакви национални дефекти. Нищо чудно да са свързани с факта, че има бум на производството на казани за варене на ракия, както ни известява "Труд".

Затова цели часове гледахме пресата - както овце от с. Дяково, Кюстендилско, с часове се били гледали в огледалото. Поне така твърди стопанинът им Иван, цитиран в същия вестник. Овцете много се харесали.