"Работя в общинска администрация от 1995 г. Във връзка със съкращенията ми връчиха заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Към този момент съм придобил право на пенсия за изслужено време и старост. Това, според мен, е основание да получа обезщетение за времето, което ми се признава за прослужено на държавна служба. Според мен това е цялото време от 1995 г., тъй като и преди да премина в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, съм бил държавен служител по смисъла на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Но ми отказаха това обезщетение. Затова искам да знам законен ли е отказът. Не следва ли да ми бъде признато за време, прослужено на държавна служба, и времето от 1995 г. до 2000 г.?"

Пита Анани Петров от Русе



Читателят поставя два въпроса.

Нека първо да се спрем на въпроса за обезщетението по чл.106, ал.3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Според ЗДСл, когато служебното правоотношение се прекратява едностранно от органа по назначаването поради придобито право на пенсия за изслужено време и старост, на държавния служител трябва да се плати обезщетение. Обезщетението трябва да е в размер на толкова месечни брутни заплати, колкото прослужени години на държавна служба има служителят към момента на прекратяване на служебното правоотношение. Това обезщетение е близко по условия, но не е еднакво с обезщетението по чл.222, ал.3 КТ, което също се дължи при придобито право на пенсия за изслужено време и старост. Но обезщетението по КТ се дължи във всички случаи, при които се прекратява трудовото правоотношение, дори и при дисциплинарно уволнение.

Обезщетението по ЗДСл (чл.103, ал.3) не важи при всяко прекратяване на служебно правоотношение. Освен при придобито право на пенсия за изслужено време и старост (като прекратително основание), това обезщетение се дължи само в случаите, когато служебното правоотношение се прекратява едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие. Но и в двата случая към момента на прекратяването държавният служител трябва да е придобил право на пълна пенсия за прослужено време и старост.

Обезщетението не се дължи, ако служебното правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността, както и при всички други случаи на едностранно прекратяване от органа по назначаването с предизвестие (по чл.106, ал.1 ЗДСл) извън основанието, свързано с придобитото право на пенсия. Ето защо читателят няма право да получи това обезщетение.

Сега накратко и по втория, поставен в писмото въпрос.

Времето, през което не е съществувало служебно правоотношение, не се зачита за прослужено на държавна служба по смисъла на чл.106, ал.3 ЗДСл, където се говори за "прослужени години на държавна служба".

Без значение е и обстоятелството, че по силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация (чл.47 ЗМСМА) служителите в общинската администрация имат статут на държавни служители. Преди приемането на ЗДСл работещите по трудов договор (по Кодекса на труда) в местната администрация имаха статут на държавни служители, но по ЗМСМА. Впоследствие с влизането в сила на ЗДСл и подзаконовите актове по прилагането му, част от тези служители продължиха да работят като държавни служители. Но по Закона за държавния служител и в рамките на служебно, а не на трудово правоотношение. Приблизително в същата ситуация са и част от педагогическите кадри, които по Закона за народната просвета също са държавни служители, но работят по трудови договори, основани на Кодекса на труда. Те обаче не са държавни служители по ЗДСл.

Ето защо изразът "имат статут на държавни служители" по чл.47 ЗМСМА не означава, че те са държавни служители по ЗДСл, т.е. че са в служебни правоотношения.