Непосредствеността е едно от основните начала, върху които е изградена наказателно-процесуалната система на България. То се изразява в задължението съдът, прокурорът, следователят и дознателят да основават своите решения върху доказателствени материали, които са събрани и проверени от тях лично. Отклонения от този принцип са допустими само в предвидените от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) случаи. Типичен пример в това отношение е провеждането на т.нар. "задочни производства" - когато делата се водят в отсъствието на обвиняемия.

Процесът обаче може да бъде разгледан в отсъствие на подсъдимия само ако това няма да попречи на разкриване на обективната истина (чл.268, ал.3 от НПК). Можем да се посочи и друг пример на отклонение от началото на непосредственост: по силата на чл.281 от НПК на етапа на съдебното следствие (сиреч на самия процес) съдът може да прочете редица документи, събрани на досъдебната фаза на процеса - следствието или полицейското производство. Това са протоколите за оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване. Съдът може да прочете и протоколите за разпит на обвиняем или свидетел от предварителните разследвания, ако на тях е присъствал съдия от съответния първоинстанционен съд.

От принципа на непосредственост произтичат две съществени изисквания - изискването за неизменност на състава на съда и изискването за непрекъснатост на съдебните заседания. Изискването за неизменност означава, че делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на процеса. Когато някой член на съдебния състав (съдия или съдебен заседател) не може да продължи да участва в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание трябва да започне отначало (чл.257, ал. 2 от НПК). Това, разбира се, е сериозно неудобство. Ето защо НПК предвижда възможност когато разглеждането на делото изисква продължително време да се определи запасен съдия или съдебен заседател.

Запасният съдия или съдебен заседател трябва да отговаря на установените от Конституцията и Закона за съдебната власт изисквания за заемане на тези длъжности. Запасният съдия или съдебен заседател присъства при разглеждането на делото от началото на съдебното заседание и разполага с правата на член на състава на съда. Но няма право да взема участие в съвещанията и в решаването на въпросите по делото. Когато някой съдия или съдебен заседател от състава на съда не може да продължи участието си в разглеждането на делото, запасният го замества пълноценно с всички права като член на съдийския състав и разглеждането на делото продължава, без да започва отначало.

Второто изискване, което произтича от принципа на непосредственост, е изискването за непрекъснатост на съдебното заседание. Според чл.258 от НПК след изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия членовете на състава на съда не могат да разглеждат друго дело преди да постановят присъдата си.

Разбира се, напълно възможно е делото да се прекъсва за почивки или да бъде пренасрочвано за друга дата.



-----------

В този контекст интерес представлява решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, произнесено на 26 юли т.г. по делото "Илийков срещу България". Жалбоподателят Петър Йлийков твърди, че са нарушени редица негови права, закриляни от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), по повод проведено наказателно производство. Едно от оплакванията на Илийков е за нарушаване на чл.6, ал.1 от Конвенцията, който гласи: "Всяко лице при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на гледане на неговото дело в разумен срок от съд". Европейският съд е констатирал, че наказателното производство срещу жалбоподателя е продължило 5 г. и 6 месеца. Случаят е бил относително сложен, делото е преминало през предварително следствие, а след това през първа, втора и трета съдебни инстанции. Съдът в

Страсбург приема, че предварителното следствие е проведено с нужната бързина. В същото време се отбелязва, че делото е отлагано нееднократно при разглеждането му от Пловдивския окръжен съд, който е отговорен за някои от забавянията, понеже не е обявявал в съдебно заседание датите на следващите заседания. Имало е дълги периоди между заседанията, а само малка част от времето е била ангажирана в подготовка на процедурни действия. Освен това при всяка жалба до Върховния касационен съд в София делото не е било на разположение на пловдивския съд средно по около месец. Страсбург е подчертал, че задача на националните власти е да организират производството по-икономично и да намалят забавянията. Съдебните заседания многократно са отлагани заради заболявания на съдиите или съдебните заседатели. След като процесът е бил разглеждан в продължение на 1 г. и 10 месеца, заради продължителни заболявания на заседателите се е наложило то да започне отначало пред нов състав на съда. Европейският съд подчертава: "Не може да се възприеме становището на правителството, че тези забавяния са били изцяло неизбежни. Назначаването на резервен (запасен) съдебен заседател е могло да предотврати поне едно от отлаганията". Съдът в Страсбург критично коментира и обстоятелството, че между датата на подаване на жалба срещу присъдата на първа инстанция и насрочването на заседанието на втората инстанция са изтекли седем месеца. В крайна сметка Европейският съд приема, че е нарушен чл. 6 от Конвенцията, а общо по това дело присъжда държавата да заплати на Йлийков 6000 лв. за неимуществени вреди и 10 000 лв. за разноски.

--------