|
Няма никакво значение дали и доколко премиерът е бачкатор. Защото безспорни работохолици като Жан Виденов доказаха, че ако има някаква зависимост между количеството и качеството на премиерския труд, то тя е по-скоро обратнопропорционална.
По-тревожното е, че вече се забелязва друга, обратнопропорционална зависимост - с интензификацията на премиерския труд
расте и фактическото
изземване на функциите му
от началника на неговия кабинет Стоян Ганев. Което е много по-интересен въпрос от този за количеството и качеството на премиерската работоспособност.
Според действащия правилник на МС началникът на премиерския кабинет организира връзките на министър-председателя с министрите, с другите държавни органи, с местните власти, с политическите и обществените организации и с гражданите. Освен това координира работата на политическите кабинети на министрите, като периодично свиква заседания с началниците на политкабинетите им. Началникът на премиерския кабинет е пряк началник на съветниците и секретарките на премиера, а до известна степен и на правителствения пресдиректор и парламентарния секретар, които са членове на политкабинета. Не на последно място по важност във функциите му е, че той е човекът, който съставя програмата на министър-председателя.
Дори само по формално записаните правомощия е видно, че началникът на премиерския кабинет е
най-влиятелната фигура в най-близкото обкръжение на премиера
Функциите му обаче са изцяло подпомагащи работата на премиера. Началникът на кабинета е политическа фигура, дотолкова доколкото си отива заедно с патрона. Той обаче няма никаква друга политическа отговорност освен пред премиера. Оттук произтича и необходимостта началникът да стои в сянка, а не да се изявява пред публиката като важна политическа персона. Точно такъв бе 4 г. началникът на кабинета на премиера Костов - Николай Вълчев. И точно такъв не е шефът на политкабинета на сегашния премиер Стоян Ганев.
Ганев много обича да дава интервюта и да звъни на главни редактори, за което има няколко прости обяснения. Първото е, че той трябва да изчисти негативния си образ, който има в обществото и въпреки който премиерът го назначи на поста. Засега поне в публичните си изяви Ганев не показва, че е успял да направи това.
Второто обяснение е, че Ганев се изживява като медийна звезда от чиста суета. Както казват по-проницателните, той толкова се харесва, че целува сутрин образа си в огледалото. Но сигурно има и трето - някогашният външен министър вероятно смята, че това му се полага по право - поради големите му заслуги за спечелването на изборите, кадруването и определянето на политиката на новата власт.
Началникът на премиерския кабинет не е пропуснал да пътува с премиера на нито едно от посещенията му в чужбина досега - нещо, което никога не правеше неговият предшественик Вълчев. Разбираемо е Ганев да бъде в САЩ със Сакскобургготски, защото е живял там, бил е председател на Общото събрание на ООН, а премиерът отива да произнесе реч именно в Обединените нации. Отделен въпрос е защо при толкова много работа, която има да върши тук, както пак натърти, преди да отлети, премиерът отива да държи една напълно формална реч в ООН, която може да прочете и посланикът ни там. И защо премиерът няма нито една среща с представител на американската администрация, а само вечери и неформални контакти с хора, които не са му равни по ранг (макар и някои от тях да са влиятелни). Освен това напълно необяснимо с премиера в чужбина и отново, както и досега, не пътува пресаташето на кабинета Цветелина Узунова. Вярно, че от визитите в Брюксел и Будапеща нямаше новини, а и при програмата в Ню Йорк не се очакват информационни изненади, но все пак е нормално всяко правителство да се опитва да си прави PR от посещенията в чужбина. Ясно е, че с въпросния PR пак ще се заеме Ганев. Сигурно пак по същия царствен начин
ще свежда на журналистите "новини за първа страница",
както направи в Брюксел миналия месец - от него научихме, че вече сме "виртуален съюзник на НАТО".
Стоян Ганев от влизането си на "Дондуков" 1 досега упорито се титулува "директор", а не "началник" на кабинета на премиера, както е и според променения от новото правителство правилник на МС. "Началник", казват, му звучало много социалистически, а и му навявало асоциации с "началник-гара". Според новия правилник на МС, който се очаква скоро да бъде готов, Ганев вече ще се титулува "директор" на премиерския кабинет или на премиерската канцелария. Според противоречиви информации в медиите, позоваващи се на министъра на администрацията Димитър Калчев, Ганев ще подчини на себе си няколко съвета - по евроинтеграцията, инвестициите и приватизацията в МС. В момента Ганев вече е експроприирал функциите на секретар на съвета по сигурността, понеже още няма назначен титуляр на поста, и пресява информацията от спецслужбите. Включително тази, чийто адресат е премиерът. Това е изключително опасно, защото така
Ганев става четвъртият
човек в държавата -
редом с президента, премиера и председателя на парламента, които единствени имат право да получават еднакви по обем и съдържание доклади от спецслужбите. Още по-голямата опасност обаче е, че самият премиер става зависим от данните, които ще му даде или няма да му даде началник Ганев. Интересно ще бъде да видим дали ползването на строго секретна информация ще бъде закрепено и като официално правомощие на началника на политкабинета в новия Устройствен правилник на МС, както някои журналисти изтълкуваха думите на министър Калчев. За да стане това обаче, ще трябва да бъдат променени още купища нормативни актове. Но и да не бъдат поправени нормите, това явно няма да е голям проблем за Ганев. Защото и сега той разпределя специнформацията в Съвета по сигурността без никакво право.
Властовите попълзновения на началника на премиерския кабинет са стигнали до интриги в рамките на самото правителство. Близки до кабинета твърдят, че Ганев методично подрива авторитета на министрите юпита пред царя и за целта дори съдействал в медиите да излязат уличаващи ги материали. Индиректно доказателство, че внушенията на Ганев хващат дикиш пред премиера, е фактът, че при всичките си излизания зад граница Сакскобургготски оставяше за и. д. премиер ту Лидия Шулева, ту Костадин Паскалев, но нито веднъж третото си вице - Николай Василев, което в първите седмици на правителството създаваше впечатление, че е първо.
Според осведомени обаче Милен Велчев и Николай Василев вече готвели решителен ответен удар срещу Ганев. В някои подчертано сини медии името на премиерския началник бе забъркано в екшъните около русенската митница миналата седмица.
Ганев е спечелил за свой враг и министъра на администрацията Димитър Калчев, чиито правомощия бяха орязани при ревизията на устройствения правилник на МС миналия месец за сметка на премиерските и тези на главния секретар на правителството Мавров. Ако и в новия правилник Калчев не успее да си върне поне отчасти загубената власт (с каквато изначално почти не разполага поради липсата на собствено ведомство), това ще значи, че Ганев пак се е наложил.
Ако апетитът на началника на премиерския кабинет за все повече лична власт не бъде овреме пресечен, могат да се прогнозират в скоро време няколко трайни дестабилизиращи кабинета явления. Първо, в обществото ще се установи убеждението, че управлява не премиерът, а неговата сянка Ганев. Оттук - че
царят е слаб, че е станал марионетка на собствения си съветник,
а защо не - че чрез Ганев у нас всъщност управляват някакви неясни за публиката интереси. Второ, вътрешните дрязги в кабинета ще се задълбочат и ще станат публични. Недопустимо е демократично правителство да позволява конфликт между политически отговорни лица, каквито са министрите, и политически неотговорни, какъвто е Ганев, който е назначен, не избран (хеле пък в такъв конфликт победител да се окаже политически неотговорният). Трето, негативите от всичко това ще обере премиерът. Едва ли някой ще го е грижа, че Симеон Сакскобургготски се труди дълги часове на ден, след като така или иначе поразиите от кабинета му ще са повече от полезно свършеното.
|