|
Доц.Лилия Райчева е зам.-декан на Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ "Св.Климент Охридски". Ръководител Катедра "Радио и телевизия". Преподавател по телевизионна журналистика в България и чужбина. Автор и режисьор на тв състезанието "Минута е много".
- Г-жо Райчева, прави ли са социолозите, като казват, че основната причина за ниската избирателна активност е прословутият предизборен дебат по bTV?
- За да отговоря на въпроса, трябва да имам точни данни как е било преди дебата и най-вече - как след това. Не се наемам да отговоря със сигурност. Вие знаете ли някакви конкретни данни?
- Преди дебата социолозите предвиждаха избирателна активност около 60%
- Ние живеем в медиен свят и той формира нашите нагласи. При важни ситуации, каквато е тази с президентските избори, ми се струва, че всеки се вглежда в себе си и може би изявите по медиите, в частност по телевизията биха повлияли на някой, който силно се колебае. На мен по-скоро ми се струва, че беше изместена плоскостта на дебата.
- Как?
- Не започнах да следя от начало предаването. Един мой колега ми се обади и ми каза: "Включи веднага bTV, защото става голямо шоу". И започнах да наблюдавам с интерес. Като гражданка и като гласоподавател и като човек, който се занимава с медии, не останах доволна не само от представянето на кандидатите, но и от самата форма на дебата.
- Каква беше формата?
- По принцип всяка дискусия по телевизията предполага няколко взаимосвързани елемента. От една страна са поканените гости - в случая - кандидат-президентите, от друга - публиката, и от трета - самата медия. Струва ми се, че малко беше пообъркан жанрът предизборен дебат.
- Как?
- Стана така, че поканените иззеха инициативата на журналистите. А важното е в последна сметка какво се е получило. Получи се разминаване на очакванията на зрителите от срещата с тези хора. И всъщност по основни, важни неща за широката аудитория, разговор не се получи. Не бих искала да конфронтирам кандидат-президентите на аудиторията, защото всички ние сме едно цяло. Тези кандидати са такива, защото вероятно ние всички сме такива. Има една приказка, че всеки народ си заслужава ръководителите, в случая - кандидат-президентите. А телевизията, освен всичко друго, е и драматургично явление. В едно предаване трябва да има кулминация. Каква беше тази кулминация - като че ли фокусиране върху пререканията между Богомил Бонев и Петър Стоянов, а всички други елементи в драматургичната тъкан на диспута бяха принизени. И затова спечелиха тези, които най-малко участваха. В случая спечели Георги Първанов, защото го нямаше. А д-р Петър Берон, който говореше най-малко, изгради най-добре своя образ. Всички останали се впуснаха в руслото на пререканията, а това не беше в контекста на обществената необходимост.
- И въпреки това твърдите, че дебатът не е повлиял на ниската избирателна активност, както твърдят социолозите?
- Започнах наистина да се смущавам от тези изказвания на социолозите. Не ми се струва това предаване да е основната причина за отлива от гласуването, макар и с нещичко да е допринесло. Ако си представим, че такъв телевизионен дебат не бе осъществен, какъв тогава беше дебатът в медийния свят - вървеше ли той по посока на това какво очаква обществото от бъдещия президент на страната?
Бяхме свидетели на нападки, пререкания, обвинения, които затлачиха посланията, ако е имало ясно изразени такива. Не виждам логика дебатът да е повлиял на гласуването. Дискутирах тези дебати със студенти, но не усетих и у тях такива нагласи. Публиката като че ли вече беше подготвена от другите медии, че кандидатите ще се държат така. Не видях по-различно поведение от това, което присъстваше в медиите.
- И не се изненадахте от езика, на който си говореха, от поведението им?
- Това са подробности.
- Извинете, но не бих нарекла подробност това, че действащият президент, създал до този момент образа на възпитан човек, изведнъж се оказа съвсем друг.
- Сигурно сте се разочаровала, защото сте очаквала друго поведение. И някакви илюзии може би лично за вас са рухнали. Защото до този момент може би сме се вглеждали повече в образа, в опаковката, в етикета, който ни продават медиите, а не в посланията.
- Медиите продават това, което виждат. А по bTV те видяха нещо различно. Вие не се ли изненадахте от поведението на кандидат-президентите?
- Да, но аз се изненадах от поведението на всички, включително на водещите.
- Защо тогава твърдите, че това поведение е било очаквано?
- Защото то беше като че ли естественият завършек на хода на цялата кампания. Кандидатите са живи хора, със своите плюсове и минуси. Ние какво очакваме - нашият президент да бъде икона ли? Вярно, очакваме страшно много от него, дори повече, отколкото му разрешава конституцията. И затова ние сме твърде взискателни, и с право - като към човек, който би трябвало да ни е водач и не ни се иска да прощаваме елементи от поведението му, които не се вързват с представата ни за институцията.
- Как не му прощаваме - като не отидем да гласуваме ли?
- Според мен не са били много хората, които не са отишли да гласуват единствено заради дебата по bTV.
- А удачно ли е предстоящият основен политически дебат между Петър Стоянов и Георги Първанов да се води от шоумен?
- Не.
- Защо?
- Защото има отново сбърканост в жанра. "Шоуто на Слави" е явление в нашия медиен свят, има си своята аудитория, но ако разположим от една страна кандидат-президентите, от друга - аудиторията и от трета - същината на самото предаване, както и изградения в общественото съзнание образ на неговия водещ, тутакси става ясно, че това предаване няма как да бъде класифициранно като основен политически дебат. На обществения интерес в тази посока няма да бъде отговорено. От това шоу ще спечели Слави Трифонов, който и без него си е достатъчно популярен, но най-вече bTV - от реклами. И така този важен и все още несъстоял се дебат се комерсиализира. И какво трябва да очакваме - гладиаторска борба ли? И кой ще спечели - по-остроумният ли? И какво от това, че някой е по-остроумен или по-харизматичен в една по-лежерна обстановка? Това са привлекателни човешки качества, но те ли са най-важни за институцията президент на страната? Защото в една обстановка, в която има оркестър, балет, закачки, изискванията на жанра предполагат адекватно поведение. На мен просто не ми се връзва много сериозността на нашия вот именно с това шоу. Лично на моята позиция няма да се отрази. Бих могла да го гледам като шоу, от любопитство, както гледам предаванията на Джей Лено, на Дейвид Летерман или преди години - на Джони Карсън, макар че те не са се вживявали чак толкова да предоставят студиото си за основни политически дебати.
- Как трябва да се държат Стоянов и Първанов в шоуто?
- Естествено, нормално, с поглед напред.
- Смятате ли, че политическият маркетинг оказва съществено влияние върху гласоподавателите?
- Политическият маркетинг е дейност нова за нашата страна и изключително важна за провеждане на предизборни кампании. Преди време, резултатите от него бяха скучни и едва ли тогава гласоподавателите въобще са се влияли от "говорещите глави" по телевизията, защото нямаше сегашното разнообразие в електронния медиен пейзаж.
- А сега?
- Сега залитаме в другия край. Ние сме наводнени от информация. И вместо хората да бъдат подпомогнати в своя избор, значителна част от тях се капсулират. Голямото количество информация понякога може да навреди толкова, колкото и липсата на информация. Сега ние плуваме в море от информация (по Олдъс Хъксли), но остава големият въпрос дали сме информирани.