|
И 45-годишният Пламен Данов гледал някога така на Щатите. И имало защо. Набедили семейството му за богаташко. Екскомунистическата власт го пратила трудовак. По ирония на съдбата провеждал учения в мелницата, на която още стояло името на дядо му. Баща му бил учител по музика и предал любовта си към нея на сина си. Пламен се записал в естрадния отдел на консерваторията. Учил ударни инструменти. "Бях тъпанарят в групите", самоиронизира се троянецът. Работил в различни състави в почти всички софийски заведения. Но не можел да пътува. Не го пускали. Имал договори в чужбина, но заради неблагонадеждния му произход границите били затворени за него. До 1984 г., когато случайно го "изпуснали" на екскурзия в Австрия. Той пренебрегнал инструкциите да не се отделя от групата и
отишъл право в полицията във Виена
Поискал политическо убежище. За полицаите това не било новост. Насочили го към емигрантски лагер. Всички пари, които имал, дал за билет за влак дотам.
"Виена е един от най-красивите градове в света. Мога да я сравня само с Лондон и Венеция като атракции", разказва Пламен. Неговата цел обаче били Щатите. И когато слязъл в Лас Вегас, се почувствал като на чужда планета. "На сутринта ме болеше вратът", смее се днес той. Бил ошашавен от толкова реклами и светлини. Твърди, че изразходваното за денонощие електричество във Вегас се равнява на електроенергията на цяла България за месеци.
Лас Вегас му е любимото място.
Меката на хазарта се оказала Елдорадо за българина
Тук срещнал своята бивша съпруга, на която дължи голяма част от успеха си. Оженили се 2 години след като се запознали и заживели в Лос Анжелис. Американската любов на Пламен била просперираща зъболекарка. Имала 2 клиники и за нея работели около 50 души. След време обаче някаква секта я увлякла и тя занемарила и бизнеса, и брака си. Пламен е разведен от 2,5 години и има българска приятелка. Макар и да го премълчава, това е една от причините да се завърне в България.
"Ако няма кой да ви помогне, не тръгвайте",
съветва Данов мераклиите за емиграция отвъд океана.
Въпреки че според него 1/5 от таксиметровите шофьори в Лас Вегас са българи. 1/3 от това, което изкарват на нощ, остава за тях. "Но работата е рискована, има отвличания, убийства, грабежи. Работи се по 12-13 ч. Изкарват се от 2500 до 4000 долара месечно, може да се спести някой долар и човек да се прибере с тези пари в България", споделя опита си Пламен.
Той лично твърди, че е имал късмет. Създал компания, която давала лимузини под наем на известни личности. Когато купувал първата си кола, му поискали $ 15 000 капаро. "Следващите ми ги даваха без първоначална сума и с много по-ниска месечна вноска. Първата обаче ми излезе с $ 20 -30 000 повече, отколкото струваше. Това беше цената на доверието", обяснява Пламен. И допълва, че когато банкерите се убедили, че бизнесът му е стабилен, го молели да взима кредити.
Сдобил се с 5 лимузини и 2 седана. Возил е звезди от ранга на
Робърт де Ниро, Мадона, Меджик Джонсън
и звездите на баскетболния "Лос Анжелис Лейкърс". С много от тях има снимки. За умението му да оцелява писал на първа страница лосанжелиският "Дейли нюз".
С този бизнес обаче се разделя през 1992 г. Тогава починал баща му. Започнал да търгува с България. Изнасял, внасял различни стоки, дори оръжие. Търгувал с частни и държавни фирми, но все по-често трябвало да се връща в България. Стигнал дотам, че прекарвал половината година тук. Грижел се за майка си, бивша акушерка, за сестра си в Плевен и не можел да се занимава с американския си бизнес. В крайна сметка решил да се върне.
"Направих си сметката, че там съм Господин Никой
с парите, които имах. А в България ги инвестирах и сега печеля добре. Камъкът си тежи на мястото", философства Данов. Той твърди, че много обичал София, когато следвал в Естрадния отдел на Консерваторията. Сега столицата му се струва много мрачна, а жителите й - намусени и угрижени. Затова си продал апартамента в София и се върнал в Троян. Смята, че животът в България е много по-добър, отколкото в Америка.
Въпреки че обожава Вегас, който е невероятен град и не заспива 365 дни в годината. Ходел 4-5 пъти месечно, когато живеел в Ел Ей. Естествено тук му се задава въпросът не се ли е поддал на невероятното изкушение да се повлече по хазарта. Признава, че е играел. Но отсича, че никога не е бил сериозен играч. Хазартът не му бил в кръвта. Най-голямата му загуба е около 300-400 долара, а най-голямата печалба - малко под 2000 долара.
Разказва, че в Лас Вегас е виждал страшни неща - хора, които не могат да си платят тока, защото са проиграли последния си цент. Българи, които от 30 години са там, но мизерстват, защото проиграват всеки долар, който изкарват. "На хазарта трябва да се гледа като на забавление - излизаш да похарчиш 50-100 долара и толкова", категоричен е Пламен.
Да стане хотелиер го посъветвал Благой Рагин
През 1994 г. се запознал с шефа на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин. Отседнал в неговия хотел "Жасмин" и сега му изневерява само когато партньорите му отсядат в "Шератон" и той трябва да е с тях. Говорили надълго и нашироко и Рагин запалил "американеца" за хотелиерския бизнес.
Купил един почивен комплекс в Орешака от собственика му, приватизираната фирма "Машстрой". Деветте двуетажни къщи му излезли $55 000. "За толкова можех да купя 2 гаража в Щатите", изчислява Пламен. Още около 160 000 лв. хвърлил за реновирането им. Но сега комплекс "Света гора", който е до Троянския манастир, отговаря на всички стандарти - всяка къща има климатик, гараж, кухненски бокс, хол и спалня, обзаведени луксозно. Цените са ниски. И това гарантира постоянна заетост. Редовни клиенти са му футболистите от "Литекс", много варненци, русенци, плевенчани. За следващото лято комплексът ще има и ресторант, и басейн.
Освен с хотела Пламен Данов се занимава с отдаване на магазини под наем. Купил бившия "Булгарплод" в Троян, магазини от общината. Ремонтирал ги и сега печели от наеми.
Разбира се, натъква се на българските реалии. Ден след като
купил сгради от общината,
тя го глобила за незаконно строителство
Защото документацията по строителството била изгубена. "Глобата е от 10 до 50 лв., винаги налагат максималния размер. И никой не съди общината, защото парите са малко. Но това си е чист рекет", коментира родната действителност човекът, върнал се от Лос Анжелис.
Въпреки това той милее за града си. Със задоволство подчертава, че Троян е бил пощаден от кризата. С гордост изброява работещите заводи - "Трояфарм", "Елма", "Хемус" и др.
Но се ядосва, че народът ни се е озлобил. "Като видят по-хубава кола, повече пари и веднага лепят етикета - мошеник. Аз познавах хора, които почнаха от нищо. Заложиха си къщите, но започнаха. И успяха. Познавам и други, които загубиха всичко. Но един може повече, друг по-малко. И е погрешно на всички работници от седми разряд да се плаща еднакво. Все има разлика между тях", обяснява Пламен.
Той разказва с умиление за първия си урок от "лошия" капитализъм. Всяка година жена му правела коледно парти за своите служители в скъп ресторант за 100 души. Вечерята излизала 12 000-15 000 долара. Той, като беден българин, невиждал толкова пари, гледал да съкрати разходите. Предложил да направят партито вкъщи. Но съпругата му била категорична: "Ако не са тия хора, аз няма да имам от какво да живея. Те работят за 35%, останалото е за мен. И кога и как иначе да им кажа, че ги обичам и че съм им благодарна?"
Зодия Рак, Пламен твърди, че е домашар. Въпреки че през първите 7 години не страдал от носталгия. Не му било мъчно за България.
Чул, че Тодор Живков е паднал от власт по радиото
в колата. Пътували с баща му в една кола, а жена му и майка му - в другата. Жена му чула новините и му се обадила. Той се убедил, че това е истина, едва в хотела. Видял по телевизията един троянски алкохолик пред Народното събрание да вика "Мафиоти". "Гледам и не мога да повярвам на очите си. Мислех, че докато съм жив, Тодор ще си е шеф. Тичам в другата стая да кажа на майка ми и на баща ми. И ми викат: "Ти се шегуваш", спомня си Пламен. Родителите му успели да отидат в Щатите чак през 1989 г., малко преди промяната, когато паспортите вече не се издавали от МВР.
Всичко това е само история, която Пламен Данов е оставил зад гърба си. Днес той е намерил душевната си хармония в Троянския Балкан. Въпреки че често прелита над океана. Заради приятелите и заради бизнеса.
|