Пак сме насядали около зеленото сукно - Швейк от Старе Храдчани, дон Кихот от Ла Манча, баба Гица от съседния вход и аз. Бриджори от висока регионална класа, източноевропейски фенове на знаменития лорд Сендуич, активни дейци по присъединяването към евроатлантическите хазартни структури.

- Пукнат оньор, мамка му, не се е навъртял - информирам колегите. - Пас и половина! А пък посланикът ни в САЩ си подава оставката, пукнат акъл не му се е навъртял. Може и да е прав, макар да говори за себе си в трето лице, засега единствено число. Като гледам, скоро ще го запердаши от първо лице множествено число - като Симеон. Филип Димитров не ще - вика Филип Димитров - да биде посланик на Първанов, ибо тази недостойнщина е под достойнството на неговото историческо предназначение. Че и железният Сугарев се обади от Индия - аз съм си на Стоянов, казва, и туй то.

- Ми да! - отсича разобличеният симулант от армията на император Франц Йосиф - Пика и половина. Като лежах в лазарета край Жучеслав на клизми с аспирин и кисело мляко три пъти дневно, имаше една санитарка, госпожица Марта, от Оломоуц, много патриотична, с ей такъв родолюбив задник. Като се натакова с еднокракия Хрдличка от пето легло, му обясни: "Да не вземеш да си въобразиш, че съм твоя, аз съм на господин фелдкурата!" Докато се таковаше с младия Хофщетер от съседната палатка, дето му ампутираха половината глава, и на него го каза. Целия личен състав натакова, и не си подаде оставката, ама всички знаехме, че тя си е на фелдкурата Ото Кац, господ здраве да му дава.

- Пас. Пастет. Паста за зъби - замислено реагира баба Гица. Тя изобщо не грее бриджа, но знае да казва "пас" по 18 начина. - Жал ми е за Първанов, какво ще прави без посланици сега?

- И скъпата ми Дулсинея Тобоска бе такава - проронва дон Кихот.

- Каква? - пита любознателно Швейк - Да не се е таковала с Хофщетер?

- Такава... - проронва идалгото, - я направо четири пики.

- Всъщност, да ви кажа - разсъждавам разумно,- всеки сериозен политик в България разполага с по един-двама посланици минимум. Тафров е посланик на Желев, Сашо Йорданов - на Елка Константинова, Яни Милчаков е посланик на Сдружението на българските писатели и лично на Мишо Неделчев, Стефанов е посланик на майка си, Капудалиев - посланик на майната си и прочие. Затова и външната ни политика е прекалено успешна. Пас.

- И аз съм пас! - пръхти симулантът. - То е като развода. Имат си ги, имат си ги посланиците, и после изведнъж си ги нямат. Обаче госпожица Марта от Оломоуц не се разведе с господин фелдкурата, щото изобщо не бяха женени. А тия май са се цунали пред капелана.

- Пас. Пастор. Пасажер - въздиша баба Гица.

- Еееех! - още по-силно въздиша рицарят на печалния образ.