Изглежда, българското общество просто има нужда от приказки. Това се отнася както до политиката, така и до изкуството. Иначе как може да се обясни масираното присъствие на поредица приказни спектакли в Народния театър (през този месец например от шест представления на голямата сцена пет са с приказно съдържание или представени като приказка). Констатацията важи и за новата премиера - "Кралят-елен" от Карло Гоци, постановка на Мариус Куркински.

Надали има български почитател на Мелпомена, който да не е свалил шапка пред виртуозния талант на Мариус. Но малко са тези, които са убедени, че режисьорските опити на актьора тежат поне наполовина колкото уникалните му моноспектакли. В този смисъл "Кралят-елен" не е особено изключение от поредицата бледи спектакли под негова режисура ("Дванадесета нощ" по Шекспир, "Синята птица" и "Годежът" от Метерлинк или "Изкуството на комедията" от Де Филипо). Но донякъде е приятна изненада на общия фон.

Подпорните колони и на този спектакъл на Народния са нещатните към трупата актьори Валентин Ганев и Кръстьо Лафазанов (Чиголоти и Дерамо). Отново в "кралската кожа" влиза Радена Вълканова (Анджела), която помним като Виола от "Дванадесета нощ". Рени Врангова и Теодор Елмазов пък за кой ли път разиграват буфонадно-клоунските си импровизации в стил "комедия дел арте". Пак високото и ниското, трагикомичното и нелепото, вулгарното и сатиричното се преплитат - както и в представленията на Сашо Морфов или Роберт Стуруа. Така че спектакълът на Мариус Куркински не е някакво изключение от общия фон.

Същевременно публиката е очарована, тя вече е "в приказката". На нея това й трябва. И защо не?



Обръгналата в кралски обноски Радена Вълканова (Анджела) до преобразения си в старец съпруг - краля (Валентин Ганев).

СНИМКА: БИСТРА БОШНАКОВА