Предколедната изложба на Димитър Вецин в галерия "Мелон" гали с непринудеността си. Пейзажи, портрети, битови сцени - всичко е толкова откровено, че веднага започваш да му вярваш. От изложените картини лъха топлина и свежест, неподправена оригиналност. Навсякъде личат специфичният почерк на художника, предпочитанията му към определени цветове и цветови комбинации, стремежът към сюжетна оригиналност и разнообразие.

Тайната на чара на една картина трудно може да бъде разгадана, но все пак си струва да се опита. Дори да не успееш, усилията, които ти е струвал опитът, прави картината някак по-близка за теб. Едно от нещата, които забелязваш най-напред, е странната заобленост на изображението - мекотата на пейзажа, преливането на цветовете, контурите на дърветата, хълмовете, човешките лица и тела. Сякаш в картините на Димитър Вецин не само хората и животните, а и всички предмети имат очи, зад които се крие душа. Това придава необикновена одушевеност на картините и внушава усещането, че те гледат. Дали е така - кой знае...

Във всеки случай става дума за една наистина интересна и вълнуваща изложба.



В пейзажите на Димитър Вецин сякаш не само хората и животните имат очи.

РЕПРОДУКЦИЯ: "СЕГА"