|
Ако чуете тази история, повярвайте й! Героят от нея е съвсем реален, казва се Еди Гюлиян и живее в София.
Не обича да разказва за себе си,
но подхванете ли темата часовници, ще ви говори надълго и нашироко. А усети ли, че вие сте ценител, ще се отпусне да каже и няколко думи за себе си. Като например историята как щял да стане художник. Кандидатствал дори в Художествената академия и изкарал много добри оценки, но за изненада на всички се отказал да следва, защото открил, че неговата страст са часовниците.
С тиктакащите механизми Еди Гюлиян буквално е откърмен.
Баща му е стар софийски часовникар,
преди него в рода също е имало майстори в този занаят. "Но аз започнах от нулата", твърди Еди Гюлиян, за да не храним илюзията за наследството наготово. Пък и за какво наследство може да иде реч, когато занаят не се предава, а се усвоява?! А Еди явно добре го усвоил, ако съдим по резултатите.
"Не мога да си спомня на колко години точно съм бил, но все още бях ученик. Интересно ми беше да поправям часовници, пък изкарвах и добри джобни пари. Сигурно затова зарязах рисуването", разказва Гюлиян. Първите часовници, оставени изцяло в негови ръце, били руски будилници. "Тогава само такива имаше", спомня си Еди.
От будилниците той постепенно преминал към по-фините механизми, а
в началото на 80-те години решил да отвори свое ателие
По същото време му хрумнала идеята не само да поправя, но и да продава часовници. Започнал с "Q&Q" и "Casio". По-късно установил контакти с производителите на "Pierre Cardin" и "Raymond Weil", след това разширил асортимента с "Tissot", "Certina", "Candino", "Rado", "Breitling", "Calvin Klein"... "Как съм ги подбирал ли? Ами на принципа на пазарната структура, което ще рече от най-масовите като "Pierre Cardin", които са с цени до 150 лв., през средния клас като "Tissot" - от 150 до 300 лв., до висшата категория като "Breitling", които струват над 400 лв.", обяснява Еди Гюлиян. Към цялото това разнообразие от марки трябва да се добави и още една - "Джулиани". Сигурно се досещате, че това е неговата собствена марка, разработена преди няколко години. Въпреки българското лого моделите са с швейцарски механизми. Така Еди Гюлиян се превърна в най-големия вносител на часовници за България.
Харесва всички модели, които изпълват витрините на неговите магазини, но най-любима му е марката "Raymond Weil". Такъв часовник най-често ще видите върху ръката му. Понякога разнообразява с "Rado" или някоя друга марка. Има много, защото освен майстор на тиктакащи механизми
той е и колекционер
Притежавал богата колекция, но какво да направи, че живее в България, където крадците са напаст божия? Сега отново се опитва да събере колекция - от всяка марка поне по един часовник.
Най-голямата радост на Еди Гюлиян обаче са неговите клиенти. "Те са над всичко, дори да не са прави", казва той. Е, понякога се изумява от странните хора, които влизат в магазините му. "Идват и започват да ми се карат: "Часовникът, който си купих от вас, спря да работи. Веднага да ми го поправите!" Поглеждам го аз, оказва се, че му е свършила батерията. Добре, че през последните няколко години българите се научиха как да се грижат за часовниците си", преценява Еди Гюлиян.
Влязат ли веднъж в магазините на "Джулиани", повечето хора се връщат отново. Някои, по-заможни, редовно подновяват часовниците си, други идват, за да търсят подарък, а трети - за да подменят батерията на стария си часовник и да поискат съвет какъв нов модел да си купят.
"На бизнесмените препоръчвам "Raymond Weil" и "Rado",
а на най-заможните - "Breitling". За хората на изкуството са подходящи моделите от новата серия "Отело" на "Raymond Weil", а също и нестандартният дизайн на "Calvin Klein". Политиците пък трябва да са умерени - нито много евтини, нито много скъпи часовници. Най-удачни за тях са "Raymond Weil."
Като всеки лоялен бизнесмен и Еди Гюлиян не издава имената на клиентите си. Само някои от тях са публична тайна и това са носителите на титлата "Мъж на годината", присъждана от сп. "Клуб М". Личности като Петър Стоянов, Стефан Софиянски, Иван Костов, печелили званието през годините, са били дарявани с часовници от "Джулиани". Преди броени дни и Слави Трифонов се сдоби с подарък - модел "Отело" на "Raymond Weil". "Надявам се да го носи, както правят повечето му предшественици", казва Еди Гюлиян. С часовници, подарък от "Джулиани", са и журналистките, спечелили титлата "Мис тв чар". Сред тях са Радина Червенкова, Параскева Джукелова, Ани Салич.
Еди Гюлиян е стискал ръка и на други знаменитости, при това от световен мащаб. Като Николас Хайек, "един много интересен човек", както той определя председателя на швейцарската асоциация на часовникарите и човека, измислил автомобила "Смарт". В представителството на "Rado"
Гюлиян се е срещал с Лучано Павароти,
покрай "Rado" познава и Ванеса Мей, рекламно лице на един от марковите модели за миналата година. Неотдавна чаровните певици от "Бонд" пък бяха дарени от "Джулиани" с "Raymond Weil". "По света въобще не гледат с лошо око на мен, напротив - някои дори казват, че за тях е чест", казва гордо Гюлиян. И допълва: "Може би защото успях да докажа, че и в България може да се прави бизнес по европейски."
За семейния си живот Еди Гюлиян не обича да говори. А на въпроса на кого ще завещае бизнеса, отговаря лаконично: "Времето ще покаже."
Политиката е друга тема, която часовникарят предпочита да не коментира. Макар че напоследък много от политическите лозунги асоциативно ни препращат именно към хора като него - доскоро времето беше наше, а сега всичко се случва, "когато му дойде времето". "Не искам да бистря политическите послания. Сигурно не е лесно да ги измислят, но за мен най-вярно е мотото, че времето е творчество, а часовниците са произведение на изкуството", заключава Еди Гюлиян - човекът, който днес можеше да е художник, но предпочете да задоволява артистичните си наклонности с часовници.