Да направя интервю за вестника с един от авторите на нов буквар пратиха мен, защото съм специалист по темата - грамотен съм.

- Написан е буквар, издават го, май? - започнах направо.

- Така е, написах буквар - умили се той. - Спомням си, когато и аз бях малко азбукарче, нашето А, Бе, Ве... В буквара ни имаше картинки, още са ми пред очите, на буквата А - агне, на Бе - балон, на Ве - влак, ех, сякаш, че бе вчера! Всъщност такава е и целта - малкият ученик да запомни трайно азбуката.

- Буквар има, пробутват ни нов? - надуших скандала.

- Трябва, трябва. Подходите се променят, учениковият труд не е вече това, което бе вчера... Но и в новия буквар принципът ще е същият, мнемоническата двойка картинка-буква отново ще присъства.

- Агнето остава, размина му се, май?

- Не е точно така - отрече той, - аз направих някои промени, с които се връщам към изконните български традиции на нашето Аз Буки. В този дух на буквата А ще бъда Аз, но не в цял ръст, недейте да слушате грозните думи на зложелатели, малка снимка сложих, до кръста.

- Автор пише буквар, посяга на баба си? - предположих.

- Точно така, на Бе е баба, на Ве е вуйчо, много добър човек, толкова ми помогна в този живот, на Де е дядо, на Е е Ефи...

- Жената надушва, включват я? - прекъснах го.

- Не, жена ми е на Же, Ефи е на Е, да не ви обяснявам повече, мъже сме, разбирате деликатността на ситуацията - доверително сподели той.

- Букварът завършва с Я, крият картинката?

- Всичко ще ви кажа, разбира се! Буквата Я я илюстрирах с един голям, цветен ядец.

- Букварът опорочен, спират го? - учудих се.

- Не, вие пък - какво говорите! Колкото по-рано запомнят малчуганите, че у нас всичко завършва с един голям ядец, толкова по-добре ще са подготвени за живота, а в крайна сметка нали такава е нашата задача - да осигурим подготвени граждани.

Повече нямаше какво да науча, затова прибрах касетофона.