24 Януари 2002 10:40

Mnogo obicham intervuta 1:1. Samo zaradi tova si zaslujava da ne hulim neprekasnato jurnalistite. Vse pak te imat vazmojnost i kogato iskat mogat da zadavat neudobni vaprosi. Za men e iasno che ili Simeon e sbarkal darjavata, ili e sbarkal vremeto. Toi i zatova vse za nego govori. A az si misleh, che kato evropeec chte ima pone samochuvstvie da se opava i da zachtitava nacionalnite ni interesi.

24 Януари 2002 10:57

АБЕ ТОЗИ ЦАР МОЖЕ ЛИ ДА ГОВОРИ

24 Януари 2002 11:54

Кой каза, че ТРЯБВА да "влизаме в Европа"
Защо ТРЯБВА?

Влизаме в Европа - УРА!

Десет години вече хранените медии поддържат усърдно няколко мита, а именно:
1/ Влизане в Европа (голяма част от политическия елит и нахранените журналисти припяват като заклинание: "Да влезем в Европа!", "Ще влезем в Европа!"
Сякаш България е в Азия. Или, може би, на остров Тамбукту.
2/ Чуждите инвеститори! Да дойдат чуждите инвеститори!
Те щели да открият работни места.
А кога идват чужди инвеститори?
Когато действащата Конституция и местното законодателство се преработят така, че да им се гарантира максимална печалба за максимално кратко време!
Когато отпаднат всички забранителни членове и алинеи на Конституцията и се обезсилят всички закони в защита на националните интереси и правата ни...
Едва тогава чуждите инвеститори ще се материализират и ще останат тук, докато изсмучат ресурсите ни и докато има достатъчно бели роби, готови да им работят по двайнайсет часа на ден за жълти стотинки!...
В този момент най-актуален е първият мит: България влиза в Европа! България вече е поканена! Урааа! - дерат се проправителствените медии, пръскат слюнки нашир и надлъж, оригвайки се сито отвреме-навреме.
Най-сетне Желязната завеса падна! - квичи възторжено един добре охранен ежедневник.
Най-сетне България ще се интегрира към западноевропейските ценности, за които толкова много се натискаме. (Същите онези ценности, които Европа отдавна е изгубила някъде по пътя дотук. Но кой да извика "Царят е гол!", кой да посочи с пръст раздрусаните, вонещи телеса на алчна, продажна Европа?)
И едва ли между българските журналисти, заровили жадно зурли в правителствената копаня (или подсмърчащи до нея), ще се намери някой да разкаже на обикновения българин с "думи прости":
- как евентуалното членство в Европейския съюз ще се отрази на ежедневния ни живот?
- какво ще стане с малките и средни фирми (ако през 2006 все още има такива)?
- защо френските фермери периодично заливат с продукцията си центъра на Париж - защо не са щастливи и доволни? - на какво се сърдят?
Какво ще стане със селското ни стопанство?
(Затова ли някои ще си счупят краката от бързане да променят Конституцията, да разпродадат земята на чужденци - тоест, да унищожат земеделието ни, преди да са започнали проблемите?)
Защо се леят оди само за хипотетичните реки от мед и масло, които ще ни залеят, а не се споменава нито дума за отрицателните страни на членството в Европейския съюз?
Къде е Ботевското перо да заплаче за род и родина?
И накрая: какво представлява тази покана по същество? Не е ли само потупване по рамото заради подкрепата на целенасоченото убийство на една съседна страна? Не е ли само политическа подкрепа в кризисен момент за правителство от доказани лакеи?
Сега всички коментират дали цитираният срок - 2006 година - е реален или не.
Но никой не се пита кой ще доживее до 2006.
Ще я има ли България тогава?
Ще има ли българи?
Колко от нас ще оживеят през 2000 година?
Колко ще издържат на цени на електроенергия, увеличени с нови 14%?
На предстоящото увеличение на цените на парното с нови 10 %?
На цена на килограм хляб 1.20 нови лева?
Колко възрастни и млади безработни ще се самоубият?
Колко още деца и възрастни ще угаснат от туберкулоза - рак - обикновен грип?
Колко диабетично болни деца и възрастни ще оцелеят, след като се оказа, че осигуряването на инсулин не е отговорност на Министерството на здравеопазването?
А някои представители на политическия елит вече радостно потриват ръце: Ухаа! Ще има заеми от Европата!
Заеми, които ще се ползват от Тях, а ще се плащат от нас. Правилно почесва възторжено пеликанска гуша Господинът!
Други европейски народи проведоха референдуми за членство или не в Европейския съюз.
Нито едно българско правителство през изтеклия десетгодишен период не е дори споменало за провеждане на референдум - бил той за членство в НАТО или за членство в Европейския съюз!

Да приемем, че посрещаме 2006 година. Оглеждаме се и - какво виждаме?
Въжделената мечта на един съвременен министър се е сбъднала: държавната собственост е сведена до голяма кръгла нула. Значителна част от новите (чуждестранни) собственици, притежатели на фирми със същата дейност, са ликвидирали вече закупените на безценица български предприятия и са си решили отчасти проблема с конкуренцията.
Другите са изяли де що има за ядене из България и вече се взират жадно в други, незавоювани или още недоизядени ресурси на други територии.
Българската войска е архивирана.
АЕЦ "Козлодуй" е само спомен.
Конституцията отдавна е променена под диктата на Големия Брат (я от Европата, я отвъд океана...) А после направо е суспендирана, за да е по-лесно.
Земята е продадена на чужденци и върху родния чернозем са построени бази, летища, гаражи, виадукти и други улеснения за чуждестранния военен персонал.
Някои чифлици от миналите векове са възродени и потомците на сегашните собственици на земя (ако са оцелели) робуват на потомците на стари господари от едно Присъствие, продължило 500 години...
Друга част от оцелялото аборигентско население живее в гета, лъска ботуша на Господаря и задоволява нуждите му от секс и вулгарни убийства.
Политическият елит от последните десет години не е в полите на Витоша. Продал и страна, и народ, той отдавна е влязъл в Европата (или се е прехвърлил отвъд окана). Там се радва заедно с потомството си на сладък живот в чужбински имения, закупени с одраните кожи на простосмъртните българи..
България се е изпарила в небитието.
Няма го и народът й...

"Капанката скачаше.. играе..
Хоро.
Чупи ръце, блъска нозе и крещи:
-Иху-у, мари Земьо черна! Иха-а, мари Земьо сладка! Иху-у! Иха-а! Препукай се мари - иху-у! Препукай се, курво Земьо, та ни погълни, мари - иху-у, иха-ха - Хи-и-и..."
Антон Страшимиров. "Хоро".


Благовеста Дончева
София
13.12.1999 год.

vjara2810@excite.com

24 Януари 2002 17:00

БРАВО НА АНОНИМЕН 3 ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА НЯКОЙ ВЕСТНИК ДА Я ПУБЛИКУВАТ-МНОГО Е ДОБРА

24 Януари 2002 20:03

най-после и ние да имаме един наистина внимателен, фин, образован и благовъзпитан цар, а тези недодялани Ж-та с техните вулгарни намеци карат човека да се изчервява. Има нещо дето му се вика свян, в края на краищата!
.
Ж: Водят ли се преговори зад гърба на парламента?
П.: Моля ви се!
(усмихва се, изчервява се, запъва се, по слепоочията му избиват ситни капчици пот, прехапва си долната устна, на горната му избива херпес, накрая не си довършва фразата и хуква през глава)
.
Посмях се, де!

24 Януари 2002 20:10

Благовеста Дончева, браво за вашето есе!
Мисля, че съм срещала една-две публикации на английски от български автор с име Благовеста Дончева на сайта на Джаред Израел, Emperors_clothes. Има ли нещо такова, или греша?

24 Януари 2002 22:44

Ако кажем, че журналистите тероризират политиците, защото трябва да се продават вестниците им, те ще отговорят:
- Ами да!
Ако кажем, че ги тероризират, защото ги мразят, ще замълчат.
Ако кажем, че го правят, за да принизят политиците на тяхното ниво, ще възразят:
- Не, ние сме по-високо!
Всичко това говори за беднота: всякаква.