В поредица консултации вече имахме възможност да опишем в общи линии промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), в сила от 1 януари 2000 г., като поставихме акцент върху онези от тях, които регламентират засягането на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица или съдържат някакъв елемент на принуда. Отново следва да откроим две тенденции, които се забелязват при анализа на променената правна уредба:

ПЪРВО, стремежът на законодателя да диференцира процесуалните форми, т.е. да приспособи процедурите към различните форми на престъпни прояви (израз на тази тенденция е въвеждането на досъдебното полицейско производство, прекратяването на наказателното производство със споразумение, разширяване приложното поле на замяната на наказателна отговорност с административно наказание) и

ВТОРО - съдебният контрол върху онези процесуални действия, които интервенират в сферата на правата и свободите на човека, защитени от конституцията и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (израз на тази тенденция е предварителният и последващ съдебен контрол върху задържането под стража, домашния арест, настаняването в психиатрично заведение и др.).

В наказателното производство доказателства се събират чрез изброените в чл.116 НПК способи: разпит, оглед, претърсване, изземване, експертиза, следствен експеримент, разпознаване. Очевидно е, че извършването на някои от тези процесуално-следствени действия по необходимост също засяга в някаква степен неприкосновеността на човешката личност. Ето защо променената правна уредба предвижда съдебен контрол върху две от тези действия - претърсването и изземването.

Най-напред следва да уточним, че претърсване може да бъде извършено с цел да се издирят предмети, книжа, лице или труп, които имат значение за предмета на доказване по делото. Съществена новост е разпоредбата на чл.135, ал.1 НПК, по силата на която в досъдебното производство претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд. Това означава, че по правило следователят или дознателят от МВР следва предварително да получат такова разрешение за извършване на конкретното претърсване или изземване. До 1 януари 2000 г. такова разрешение даваше прокурорът. Съобразно разпоредбата на чл.135, ал.2 НПК по изключение в неотложни случаи съответните органи могат да извършат претърсването и изземването и без такова разрешение, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата. Тогава обаче протоколът за извършеното следствено действие следва да се представи на съдията за одобрение незабавно, но не по-късно от 24 часа. Очевидно ако този протокол не бъде одобрен от съдията, следва да бъде отстранен от доказателствения материал по делото.

Претърсването и изземването се извършват в присъствието на минимум две поемни лица. Поемните лица се избират от следователя или дознателя измежду лицата, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересувани от изхода на делото. На претърсването и изземването следва да присъства и лицето, което ползва помещението или пълнолетен член на семейството му, а ако това е невъзможно - домоуправителят или представител на общината или кметството. Съгласно чл.137 НПК претърсването и изземването се извършват през деня, освен ако не търпят отлагане. Преди да пристъпи към претърсване съответният орган представя разрешението за това и предлага да му се посочат търсените предмети и книжа. Той може да забрани на присъстващите да влизат във връзка с други лица или помежду си, както и да напускат помещението. Помещения и хранилища се отварят принудително само при отказ да бъдат отворени, като се избягват ненужни повреди (чл.137, ал.4 НПК). Ако се разкрият обстоятелства от интимния живот на гражданите, се вземат необходимите мерки те да не се разгласяват.

Без предварително разрешение от съдия може да бъде извършено претърсване или обиск на лице в две хипотези: при задържане и когато има достатъчно основание да се счита, че лицата, които присъстват при претърсването, са укрили предмети или книжа от значение за делото. Обискът винаги се извършва от лице от същия пол в присъствието на поемни лица от същия пол (чл.138, ал.2 НПК). Протоколът за претърсване или обиск обаче отново следва да се предостави за одобрение на съдията в 24-часов срок.

Интерес представлява и задържането и изземването на кореспонденция. Съобразно чл.139 НПК те се допускат само за предотвратяване или разкриване на тежки престъпления, т.е. престъпления, за които се предвижда наказание над 5 години лишаване от свобода. Задължително условие обаче е предварителното разрешение от съдия и не съществува никаква възможност за последващо одобрение на протокола (чл.139, ал.2 НПК).

-------

ЗАКОНЪТ

Чл.136, ал.3 НПК: Претърсването и изземването в помещение, което се ползва от държавни или обществени служби, се извършват в присъствието на представител на службата.

Чл.136, ал.4 НПК: Претърсване и изземване в помещения на чуждестранни представителства и на представителства на международни организации и в жилища на техни служители, които се ползват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се извършват със съгласието на ръководителя на представителството и в присъствието на прокурор и представител на Министерството на вътрешните работи.