"Липсата на регламент при възлагането на обществените поръчки и отменянето на Наредба 1 за провеждане на търгове в строителството, са преките пътища за пълнене на партийните каси преди изборите". Това заяви пред в."Сега" ексшефът на Българска строителна камара Пламен Бенински. Затова се бавело изготвянето на проектонаредбата за подпраговите стойности за строителство, услуги и доставки към Закона за обществените поръчки. Проектът е получен преди няколко дни в камарата, но надали ще се приеме скоро, прогнозират спецовете. В наредбата се третира възлагането на поръчки в строителството до 600 000 лв., до 50 000 лв. - за доставки и до 30 000 лв. - за услуги.

"Забавяне имаше първо заради местните избори, а сега се бави заради парламентарните. Моето лично мнение е, че регламентация няма да има до следващите парламентарни избори", коментира Бенински.

Очакванията са в близките 2-3 седмици неясните въпроси да се обобщят в секретариата на камарата. След това ще се депозират в дирекция "Обществени поръчки" в Министерския съвет, за да се отразят в проектонаредбата. Предприемачите се надяват новата уредба да бъде дискутирана с тях преди да се приеме.

И в този вариант на наредбата не се третира въпросът, който беше поставен още миналата година - сключени договори за доставки на стоковата борса да се приемат за приложени процедури. "По-голяма прозрачност от тази на борсата няма, а основната логика на закона е да има прозрачност при изразходването на обществени средства", заяви Бенински. Протакането на наредбата създава условия за корупция, защото възложители на такива поръчки са търговските дружества с над 50% държавно участие, общините и бюджетните организации, както и търговските дружества монополисти.



КОРЕКЦИИ

Зам.-шефът на Българската стопанска камара Дикран Тебеян смята, че границата от 600 000 лв., над която трябва да се прилага Законът за обществените поръчки за строителството, е много висока. Така общинските поръчки остават извън обхвата на закона.

Не е логично и стойността на поръчката да бъде критерий дали да се прави открит конкурс, ограничен конкурс, или свободно договаряне, смятат експертите. Твърде опасно е да се оставят търговските дружества-монополисти свободно да избират вида на процедурата, както предвижда наредбата. Пожелателно остава и изискването да има условия за осигуряване участието и насърчаването на малките и средните фирми. В повечето случаи търговете се печелят от чужди компании и излиза, че с парите на българските данъкоплатци се създават поръчки и работни места в чужбина, добави още Тебеян.

Изискуемата гаранция за не по-малко от 1% от стойността на поръчката, също трябва да се коригира. Иначе изискването се превръща в механизъм за елиминиране на нежелани изпълнители.