Коя е тя? Дали наистина е нормална? Вероятно - по свой начин. Мис Една Бигинс просто живее със своите фантазии. Във всеки един от нейните разкази присъстват тя и любимият й Монти, но в различна светлина. В настроения от тъга до радост, но винаги влюбени. Едно е сходното между всички разкази - ъгълът, от който се виждат отношенията, е винаги нейният и тя избира на какъв градус да го изкриви.

Режисьoрът Андрей Аврамов не изненадва с някакви новаторски търсения, той използва изпитания реалистичен подход и прави един прочит с характерното за него чувство за хумор. В пиесата на Памела Бонд "Една" обратите в текста са невероятно бързи. Историите, които героинята си фантазира и разказва на зрителя или на поредния появил се досадник, се сменят в като в калейдоскоп. Ролята на Една изпълнява Меглена Караламбова (която е и преводач на пиесата). Героинята й като че играе различни роли, в които така се вживява, че зрителят искрено се смее. В същото време той съчувства на нейната героиня: тя просто е самотна възрастна жена, разминала се с любовта. Затова си я измисля. Затова нейният Монти е почти идеален, такъв, какъвто би могъл да бъде само в мечтите. Ролята на Една е трудна и многопластова, а актрисата се справя блестящо.

Всеки от другите герои идва с една цел - да научи нещо за тайнствения господин Монти и, ако може, да го зърне. Невена Калудова (Ейми) се появява за кратко, но ролята й не остава незабелязана. Така е и при Тони Наумовски в ролята на Чарли, който прави сериозна заявка с появата си на професионална сцена. (Това не би трябвало да ни изненадва - Тони е ученик на Стефан Данаилов).

Къде е другият живот на мис Една Бигинс? Дали в измисления свят, в който живее с Монти, или в реалния, в който разказва измислени истории? Това всъщност не е важно. Защото на сцената и двата са изключително интересни и забавни. Андрей Аврамов за пореден път показва, че е от режисьорите, които правят атрактивни и касови представления.



Меглена Караламбова (на преден план) като мис Една Бигинс - чудесна роля в интересен спектакъл.

СНИМКА: АРХИВ "СЕГА"