:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,386,637
Активни 135
Страници 3,497
За един ден 1,302,066

Балканът - кръчма като приказка

Новата постановка на Бойко Богданов залага на фолка и импровизацията
"Гледалото, или вечната балканска кръчма" е чиста проба приказка. Приказката е предназначена за големи и непрокопсали деца, каквито изобилстват в тая част на света. Знаем, че децата не са за пример: гледалото е с огледални амбиции. В него се виждаме без обида - много празнодумстваме, много пием, прескачаме плетищата на порока, при това с несензационна провинциална мяра, не любим скуката на организацията и труда...

Само че имаме и някои преимущества тук - играем играта на живеенето и умирането с голям кеф. Тази веселба има своя специфичен майсторлък, и май майсторлъкът ни иде отръки. Горе долу това е поуката на спектакъла.

Поради приказността и сценографията, и всичката атрибутика на постановката са шарени и ярки, а бутафорията е нарочна и ефектна. Постановката на режисьора Бойко Богданов и сценографа Вечеслав Парапанов, костюмите на Петя Стойкова - всичко е бая дълго и старателно работено. Много движение има, има хубави македонски песни, изпълнени добре и съчетани с мьек и ретро варненско-русенски диалект. (Сигурно с национално-обединителни мераци).

Една от целите на подобен род импровизации от мюзикълен тип е да не ангажират вниманието на зрителя непрекъснато, а да му оставят време да мисли за свои неща - една такава арт-медитация. В тази връзка смятам за находка смяната на сценичния ритъм. За разлика например от "Мармалад" на Теди Москов, който е нон-стоп каскади, в "Гледалото" се редуват динамични фолк-сценки и тегави меланхолни въздишки. Въздишките са гарнирани с нещо като акордеонно дишане и дълги клатеници, прилични на махмурлушки угризения. Всъщност това е истинският ритъм на кръчмата, хеле пък на балканската.

Няма да изброявам дузината актьори, демонстриращи пластични умения и добри гласови данни. Ще кажа само, че сред тях няма провал, а те играят точно това, което им е замислено - анонимни персонажи, доста съответстващи на Доньо-Доневите анимационни герои.

Изобщо пиесата е вярна на замисъла си и го изпълнява. Може да не сте съгласни с този замисъл, но реализацията е на ниво. Аз съм съгласен. Редно е да кажем и друго - от нещо като клоака, с комари във фоайето и смрадливи тоалетни, театър "Сълза и смях" стана приветливо и спретнато място.

Всъщност по това приказката се отличава от истинската балканска кръчма. Приказката все пак е изкуство.



Текст към снимка: Село, шишета, лакърдии - типична сцена от спектакъла. СНИМКА ИВО ХАДЖИМИШЕВ
646
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД