:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,282,858
Активни 85
Страници 10,357
За един ден 1,302,066
Американска мечта

Ул. "Березина" 31 - рай между две гробища

На този адрес са регистрирани повечето от фирмите на "олимпиеца" Славчо Христов - приятел на премиерската семейство и съдружник на премиерския зет. "Беше беден. Когато забогатя, ни хранеше в ресторанта си", казват съседите му
Снимка: Петър Ганев
Улица "Березина", N31 в столичния квартал Малашевци. Бяла четириетажна къща с покрив от черна ламарина. Последните два етажа са свързани в мезонет. Не е ясно колко етажа се крият под сутерена. Това трябва да е цитаделата на приятелски кръг "Олимп".

Кой е Славчо Христов?

Накратко - бивш телевизионен работник, след това продава лимонада, завършва курсове за ресторантски управител и години наред държи кръчмите "Сините камъни", "Българска сватба", "Рич" и най-накрая "Олимп". За кръчмата в бивш трафопост Славчо Христов привлича гръцки готвач и



подмамва политическия елит със скъпи гозби.



През 1997 г. ресторантът вече е любимо място на Иван Костов, Вилхелм Краус и доста други министри. Както става в компютърните игри, кръчмето печели, разраства се и през късното лято на 1999 г. заприличва на бял лебед. Христов завзема и тревната площ и пространството пред съседния блок. Синът на Вилхелм Краус и зетят на Иван Костов правят фирми с него. Наско Сираков също. Звездата на Славчо Христов грее силно.

-----

Славчо е пич, малко е напълнял сега, но е момче с широка душа, казват съседите му на малашевската улица "Березина" 31. Улицата била кръстена така по името на руска река, твърди местната легенда. Река Березина има в Беларус, приток е на Днепър, сочат енциклопедиите. Там през 1812 г. Наполеон е загубил 50 хиляди войници и армията му практически е спряла да съществува като организирана сила.

Та на улицата с туй героично име се е родил бъдещият бизнес-император. Там е натрупал и своята ресторантска, търговска и строителна мощ, извела го в приятелския кръг на властта. Днес телевизионният техник е председател на надзорния съвет на банка, съдружник на премиерския зет, бе гост на сватбата на премиерската щерка (а дори министрите- с изключение на Надежда Михайлова- не бяха поканени на нея).

Още нещо символично има в улица "Березина". Тя минава между Централните и Малашевските гробища.



Странно място, между двете гробища,



казват жителите на уличката.

Къщите в тогавашното село Малашевци са строени през 1961 г. Христови се заселват тук през 1963 г. Бащата Боян работи като помощник-машинист в железниците, майката Душанка е българка от Босилеград. В махалата й викали Сръбкинята, понеже се сърбеела.

През 1955 г . се ражда Славчо, две години по-късно Маргарита. Бяха бедни, нямаха какво да ядат, разказват съседите Стоянка, Яна и Веса. Боян беше лош човек, биеше Душанка, вдигал скандали постоянно. Беше обаче сръчен, с двете си ръце построи 3-етажна къща, разказват жените.

Славчо завършил техникума по радио и телевизия "Попов". След това отишъл по разпределение в телевизията. Там работи около 10 години в детското предаване "Бързи, смели, сръчни".

Славчо е веселяк, умее да събира компании, казва Веса. Водеше тумби при баба си в пернишкото с. Стефаново. Тя винаги намираше какво да сложи на масата, казва тя. В телевизията обаче не му било толкова, най-вече заради малката държавна заплата. Славчо искал да прави нещо различно и свое. Затова, още докато е на щат на "Сан Стефано",



тръгва да продава безалкохолни към "Наркооп".



Оттам започна да прави пари, казва съседката. Продаваше в гаража на старата къща. След това направи хлебарница, носеше по един самун на всяка къща. Каквото и да захване, го прави със замах и мерак, все да е най-доброто, твърдят съседките.

Христов твърди, че по това време месечно е правил по 1000-1200 лв. от лимонадата. Купил си лада, но стопанска милиция започнала да го разследва откъде я има. Този сблъсък с тогавашната власт го преобразил и вътрешно го направил опозиционер. Според Славчо това го кара да стане по-късно седесар.

През 1982 г. Славчо държи барче на "Захарна фабрика". През 1984 г. заедно със сестра му и него карахме курсове за ресторантски управители, разказва Веса. Веднага започна като управител на кръчмата "Сини камъни" на бул. "Христо Ботев", сега там има двуетажен магазин за мебели. Това е първият му ресторант. Сестра му пък се занимаваше с барчета, на летището, май, беше. По-късно Славчо Христов поема собствен бизнес - ресторант "Рич", на ъгъла на "Ботев" и "Стамболийски". Там ни кани цялата махала, хвалят се съседите.



"Олимп" се появява през 1991 г.



Официално "Рич" направил такъв бум в ресторантьорството, че помещението не можело да поеме тумбите, които искали да изкарат и хапнат в кръчмата на Славчо. Затова се наложило да вземе втори ресторант - на ул. "Черковна".

"Що не те взе в "Олимп", толкова печена сервитьорка си, пита Яна приятелката си. "Ами, щото съм дърта, сигурно", отговаря Веса и продължава: "В "Олимп" не работят хора от махалата, само една, ама тя е зад бара. Навремето Славчо ми предлагаше - ела при мен касиерка. Един път те каня, повече няма да има. Тогава работех в "Българска гозба", откъде ще знам, че ще го реституират. Отказах му", вайка се Веса.

"След това взе "Българска сватба", и там сме ходили, разказват съседките. Отидохме, седнахме, викнахме по едно "малечко" - малка ракия, де. Тогава влиза Славчо. Какво правите вие тука, бе,



каква е тая празна маса,



вика на сервитьорите. Извадиха от пиле мляко - всичко имаше. Веднага вдигна телефона, след около половин час донесоха от колбасарницата му суджуци, кренвирши, салами, още топли", разказва Веса.

"Майка му Душанка беше по така стисната, сигурно й е станало лошо", намесва се Стоянка.

"Не казвай лошо за Душанка, колко пъти ме е хранила", контрира я Веса. "Бях й първа приятелка, постоянно си седяхме заедно в сутерена на къщата им.

Влиза Славчо един ден и вика - мамо, слагай сладки на масата, тя това обича. Душанка, ама вярно беше стисната, само кима с глава, ние двете си знаеме", продължава Веса.

След като двете съседки успяват да се споразумеят за Душанка продължават една през друга.

"Истината е, че ако дойде с някого, винаги първо гледа какво има в тенджерата и сипва и на двамата. Колко пъти влиза вкъщи и вика: Давай да ям, каквото и да е. В махалата сме така. Но Славчо не отбираше много - ако има коприва, ще яде коприва, ако е пържола, няма да откаже. Вярно, по едно време беше зле със здравето, беше се пренаситил от месо, боляха го краката, бяха го избили едни пъпки. Затова взимаше интерферон за изчистване", разказват двете.

"Много е упорит Славчо, рискува, като види нещо, че може да донесе пари, се хвърля напред. Робуваше на приказката



"Хвърли назад, за да намериш отпред,"



спомнят си жените. "Ама, всяко нещо е така, има възход, има и падение".

"Навремето майка му Душанка ме молеше да им взимам плодове от показния магазин на бившата ул. "Васил Коларов". И аз, понеже работех като сервитьорка в "Българска гозба" на ъгъла на "Узунджовска" и "Витошка", носех", казва Веса.

Не знаем, как ще е сега, ако дойде, казват жените. За разлика от бившия си съсед те живеят с по 43 лв. пенсия.

Не са виждали Славчо на ул. "Березина" 31 най-малко от 2 години. Сега тук живее само сестра му Маргарита и синът й Кирил, който е студент в УНСС. Маргарита работела като митнически инспектор в митническото бюро "Кремиковци" от 1997 г. Развела се с мъжа си Олег преди повече от 10 години.

Славчо се ожени за една много хубава жена Данислава, завършила е фотография, разказват съседките. Май е с около 12-13 години по-млада от него. Софиянка, баща й лекар, майка и е инженер-химик. Много читави хора, брат й се казва Диян, ходил по Холандия, твърдят жените. Двамата имали три деца - близнаци на 11 г. и щерка на 6 г.

Двамата със Славчо отпреди 7 г. живеели в апартамент - цял етаж близо до ул. "Жолио Кюри" до хотел "Плиска". "Ами, там живее само през зимата, лятото има две къщи в Банкя", контрира една от съседките.

Бащата Боян, след смъртта на Душанка през 1996 г., пък живеел в жилище в "Слатина".



Помним хубавото от Славчо - асфалтира улицата,



води ни двамата с майка си два пъти на почивка на негови разноски - във Велинград и Банкя, казва Стоянка.

Иначе бил сприхав характер, бързо се палел и яхвал метлата. След това бързо се успокоявал. Недей ни пиши имената, казват в началото съседките, ще вземе да ни гръмне. След това се отпускат и не им пука толкова.

"Още на времето викаше: Лельо Яно, ще стана богат, ще ви храня всичките". Ето, сега стана и кара черен джип", казва Яна. "И сега да го видя, ако му кажа, Славчо дай 100 лв., ще бръкне и ще извади", убедена е тя.
 
Христо Михайловски и Славчо Христов излизат от сватбеното тържество на Георги Христов и Мина Костова. Славчо твърдеше, че познавал зетя на Костов само от ресторанта си.
 
Улица "Березина" 31, кв. "Малашевци". Според съдебните регистри това е цитаделата на кръга "Олимп".
 
Съседките Стоянка, Веса и Яна помнят Славчо с добро. От две години обаче не сме го виждали да идва тук, казват те.
8925
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД