Росица е дългокрака, с перфектна фигура, елегантна, руса и много красива. Но не е манекенка, а адвокат. Скоро ще става прокурор. И то в най-изкусителната женска възраст - малко над трийсетте. Има две висши образования, без да се броят трите години във факултета по класически и нови филологии - говори китайски и на всичкото отгоре готви добре. Когато имаш такава жена, животът наистина е предизвикателство.



В сянката на известния мъж



Като видиш Росица, веднага разбираш защо съпругът й Красимир Каракачанов обича да казва: любовта и жената мотивират мъжа да бъде герой. Лидерът на ВМРО твърди, че поставя организацията преди всичко останало, но не крие удоволствието си, когато завистливи чужди погледи се обръщат след очарователната му съпруга. Тя пък не иска да свети с отразената светлина от славата на мъжа си и дори в професионалните кръгове ползва моминската си фамилия. За да са наясно колеги и клиенти, че сама е постигнала всичко.



Апартамент с таван и стълба



На девет километра и половина от центъра на София е раят на Каракачанови. Повече от две години Красимир събарял колони, разширявал прозорци, разбивал. Така от апартамента и тавана над него станал уютен дом за тях двама и дъщеря им - третокласничката Деница. Различен и интересен, просторен и пълен с цветя и светлина.

Седем от деветте години брачен живот прекарали по квартири, но все в западните квартали. Истинското семейно гнездо сега е свито на единайстия етаж на голям блок в "Овча купел". И двамата смятат, че трябва много да си я закъсал, ако чакаш категорията на квартала да ти определя живота или пък самочувствието.

Каракачанов забранява да се дупчат стените с пирони за щяло и нещяло. Картините вече са заели местата си, но иконите са наредени над камината като в домашен олтар. Едва когато разбрал, че подарената на жена му дървена маска от японския театър "Но" е Духът на доброто, се съгласил да я окачат. Да ни пази от злини! Сега странното усмихнато същество се взира във всеки, попаднал в този дом.

"Още много неща има за довършване, но виж, с балкона се гордея особено", развежда ни Красимир. Има козирка, която да пази от лошото време, а високият парапет позволява да се види само Витоша, защото поглeдът надолу разкрива разнебитената гледка около блоковете в квартала.

Иначе - хол, който прелива в кухня и вита стълба към горния етаж, която Росица не обича. Не за друго, а защото е черна и недовършена. Върху леглото в спалнята е оставен набързо не розов роман, а "Семейният кодекс". Това е положението, женен съм за юристка - смее се Каракачанов и обяснява как по неволя е научил законите в американското право: тя все такива филми гледа.

Деница има свое царство, най-отдалечената стая с голям прозорец и куп момичешки неща. В съседство е кабинетът на баща й, открит само преди месец. Срещу камината в миниатюрен аквариум лениво се поклащат две-три рибки. "За дъщеря ми ги купихме, но аз ги храня", оплаква се главата на семейството. Не пропуска да спомене как жена му го подложила на изпитание - заминала за САЩ и го оставила да полива цветята. Да, ама аз нито едно не изсуших, хвали се той. "За пръв път видях, че се притеснява за нещо, на което държа. Даже бяха цъфнали", с гордост си спомня Росица.



Любов под знамената



И двамата са зодия Овен, често сплитат рога и никой не отстъпва. "Винаги има емоция, все за нещо спорим, първата година беше невероятно бурна", един през друг обясняват характерите си. Учили история във Великотърновския университет, но мечтата им (без да се познават още) не била да стават селски даскали, а да се занимават с научна работа. Затова се прехвърлили в София. Там ги заварил 10 ноември, срещнали се на събрание на Независимите студентски дружества. "Любов под знамената на митингите - това е, времената бяха революционни." Тя била на 23, той на 24. Росица е с документи за специализация в Китай, а Красимир - с идеята да възстанови ВМРО. Той ме вземаше от часовете по китайски и ме водеше на чай, после отивахме на събрание. "Тя сигурно съжалява, че не тръгна - Китай е една друга цивилизация, всеки би искал да отиде там. Но трябваше да си луд да заминеш, когато в България бяхме свалили комунизма и имаше толкова много работа."

Как се е съгласила той да се занимава с политика? "Нямах избор - отговаря Росица. - Още в началото бяхме съвсем наясно - той искаше да възстанови ВМРО, аз го разбирах. Не сме имали проблеми за неговия избор, но и той не е правил проблеми, когато аз казах, че искам да завърша и право. Благодарна съм му, макар да не му беше много лесно да ходи нагоре-надолу сам."

Тя държи да се знае, че е една четвърт македонка, дори повече от Краси. Дядо й по бащина линия е от Кукуш, а бабата - "болярка" от Търново. Не му е лесно с мен, смее се Росица. Хич не ми е лесно, признава той.

Красимир е човек на действието, но и Росица не е спокоен, семеен тип съпруга. Макар че обича да готви, а той да си глади ризите. С това домошарството свършва. Време да са заедно обаче винаги намират, макар през последните месеци Каракачанов да е тук като на хотел - идва, сменя ризата и пак изчезва. Дори Деница е влязла в този ритъм и не се оплаква, че двамата много работят. "Иска да става прокурор, моля ти се" - разказва Красимир не без гордост. И брои: тъщата прокурор, жена ми прокурор, сега и дъщеря ми.



Блясък в очите



Росица не се изкушава от политиката, а и той като истински комита отбелязва: "Тя се грижи за семейството. Аз имам дете, което трябва да бъде възпитавано добре. Ако и тя се хване с политика, това дете ще израстне на улицата".

Записали Деница в училището срещу блока и през междучасията тя притичва у дома. Обикновено дете, в обикновено училище. Избухва спор на кого прилича повече. Накрая стигат до примирие: дива е като баща си.

Изборът да живеят по квартири не е от бедност или принуда. Искали са сами да направят семейство, както те го разбират.

"Аз да живея заврян зет, или тя при свекърва, това живот ли е?" - пита Красимир. "Безкрайно съм благодарна за това решение, казва Росица. Двамата се научихме как се прави семейство, никой от нас не беше готов и не знаеше как става това. Младите трябва да живеят сами, за да напаснат характерите си, да се научат да правят компромиси."

Една жена трябва да разбира мъжа си, това е достатъчно. Така Красимир степенува качествата на съпругата. Същото иска и тя. И изглежда го постигат. Отдавна не са разказвали на чужди хора за себе си и сега се гледат изпитателно. Отговорите обаче очевидно харесват и на двамата - шегуват се с всеки по-горещ спомен.

"Той е удивителен съпруг, толерантен е и никога не капризничи - казва с блясък в очите Росица. - Нищо, че не приема съвети - за семейните дела може, но за политика - никога!"

Тя се среща и работи с много и различни хора. Едни харесват съпруга й, други публично коментират негативното си отношение към него. Росица предпочита да я възприемат като юрист, а не като съпругата на Каракачанов. Не му завижда за славата и се радва, че политиката не е променила характера му.

След девет години брак Росица твърди, че и на двамата им е все така интересно заедно. Винаги има за какво да си говорим. След десет години в политиката пък Красимир продължава да смята, че любовта е най-романтичното нещо, което може да се случи на един човек.



Текст снимки:

1. Най-голямата романтика е в любовта, смята семейството след 9-годишен брак

2. Росица пожертва специализацията в Китай, но далекоизточното изкуство присъства в дома й

3. Уютът в семейното гнездо се дължи и на двамата, но Красимир допринесе най-много с тежкия 2-годишен ремонт