Откакто пристигна у нас на 24 януари т. г., посланикът на Русия Владимир Титов непрекъснато е в обсадата на жадуващи интервю с него журналист(к)и. Специално за "Сега" той се съгласи да открои време в крайно сгъстения си работен график - и то не за сух и официален разговор, а за обикновено, човешко гостуване.
"Значи ще ме представяте "като човек", а не като посланик? Я да видим дали ще стане", казва Владимир Генадиевич, докато ни посреща усмихнат в работния си кабинет. После ни повежда през залите на посолството към резиденцията си, която е в същата сграда.
Минаваме през две внушителни по размери и обстановка помещения. На една от стените - гигантска мозайка от цветно стъкло. Г-н Титов включва специалното осветление и тя грейва. Разбираме, че ефектът е особено поразяващ на вечерните приеми.
Следва зимна градина със задрямало в ъгъла и безводно в момента фонтанче във формата на морски корал. Оттам попадаме направо в покоите на посланика и неговото семейство.
Посреща ни млада блондинка,
облечена в семпла блуза и пола в пастелни тонове. Ослепително сини очи, мила усмивка, меки жестове. Фоторепортерът шепне: "Като фотомодел е!" Това е "първата дама" на руското посолство - Ирина Викторовна Титова.
Кани ни да седнем в подредена с много вкус гостна с камина и голямо огледало над нея. Най-забележителното обаче е старинната мебелна гарнитура в средата на стаята.
"Това са мебели от бившето руско посолство. Решихме да ги сложим тук, защото според нас полъхът на историята придава уют", обяснява Владимир Генадиевич. "Най-вероятно са от края на XIX век, нали, Ирина?", обръща се посланикът към съпругата си. Тя кима утвърдително.
Ирина Викторовна е културолог по образование. Запознала се с бъдещия си мъж, докато била студентка. Той по онова време бил помощник на зам. министъра на външните работи. Двамата се "засекли" в един почивен дом в Подмосковието. Женени са вече 9-а година.
Най-хубавият резултат от това е един
8-годишен червенокос немирник с поглед на дяволче -
Андрюша. Върл поклонник на хеви метъла, който трудно проумява преклонението на татко си пред "Бийтълс". Учи във втори клас на руското училище към посолството. И лудува на воля из големия комплекс на дипломатическата мисия, където има и удобни за каране на колело алеи, и басейни, и игрища. "Много по-спокойни сме за него тук, отколкото, докато бяхме в Москва. Там играеше на улицата, опасно беше заради колите", казва Владимир Генадиевич.
Е, палавник като Андрюша явно може да си уреди приключение и без коли. Скочил човекът от една стълба - и ето ти единият крак в гипс. "Не е счупен, само е изкълчен, но има разместване на костите", загрижено казва майката. "Ама аз и така си тичам", хитро вметва синът и наистина хуква към тенискорта. Там след малко бащата ще покаже уменията си в любимия спорт.
А засега чаят, кафето и сладките са сервирани и разговорът тръгва около "ръководната роля в семейството". "При нас функциите са разпределени така, че всеки в своята си област има водеща роля," казва посланикът. "Аз например малко се намесвам в бита, но смятам, че има въпроси, в които думата ми трябва да е решаваща. По принцип се придържам към "патриархалния" поглед към мястото на мъжа", добавя той.
Ирина Викторовна меко се усмихва и казва:
"Ние и двамата сме зодия Лъв,
така че понякога имаме и проблеми. Но общо взето, гледаме да си поделяме задълженията. Аз се занимавам повече със сина, защото таткото е прекалено зает с работата."
Не са ли й скучни светските задължения, не тъгува ли за професията си, която няма как да упражнява като съпруга на дипломат? "Най-важното е, че съм със семейството си. А дали ми харесват или не задълженията на посланическа съпруга, няма значение. Те просто трябва да се изпълняват", обяснява г-жа Титова с все същата си нежна усмивка.
Тя намира за много полезно за интересите са на културолог опознаването на българската история и култура. Очарована е от Рилския манастир. Съпругът й - също. "Непрекъснато се възхищаваме от красотата на България, от душевността на хората", казва г-н Титов.
Предишната му дипломатическа работа е била в Швеция. Дали сравнява шведите с българите? "Шведите имат много ценни качества, но със сигурност българите като славяни са много по-близо до руснаците", категоричен е Владимир Генадиевич.
"Нашите народи имат сходно чувство за хумор
например, което е много важно при общуването", добавя той.
С идването си в България обаче е преживял и едно разочарование. Преди да дойде, се надявал да свали тук някой и друг килограм. Но всичко пропаднало, щом опитал българската кухня - "вкусна, обилна, засищаща". Голям почитател е на мешаната скара, шопската салата и на чушките във всичките им варианти.
Още с пристигането му в София на летището го почерпили с ракия. Но и той, и съпругата му предпочитат българските вина. "Харесваме и червените, и белите. Въпреки че българи ми разказаха една ваша поговорка как червеното вино имало много песни, а бялото - само една: защо не съм червено...", смее се посланикът.
Според него разговорите за качеството на виното имат голяма роля в дипломацията - така често се установява непосредствен контакт между събеседниците, на които после им е по-лесно да преминат и към сериозните теми.
Пристрастеността към професията личи и в избора на Негово превъзходителство на
най-близка нему по дух историческа личност
Това е някогашният руски канцлер Александър Горчаков, отдал 65 години от живота си в служба на руската дипломация. "Патриот и държавник в истинския смисъл на думата, той съумя изключително с политическо-дипломатически средства не само да възстанови международния престиж на Русия, отслабен след Кримската война, но и пръв сред ръководителите на руската външна политика постави в нейната основа държавните интереси", казва г-н Титов.
А какъв е девизът на руския посланик? "Доста банален е - вярвай в своите сили. Но когато той се сбъдва, това придава увереност", усмихва се Владимир Генадиевич.
Наближава часът за тенис. На корта вече чака партньорът - първият секретар на посолството. "Екипът ми изгладен ли е?" - делово се осведомява от съпругата си посланикът. Смутен отговор: "Ами провери..."
След пет минути Владимир Генадиевич притичва от горния етаж по тенисекип и с ракета в ръка. Докато вървим към корта, той обяснява лукаво: "Играя с различни служители от посолството, но малцина се осмеляват да ме бият. Нали, ако спечелят, това ще означава, че повече тренират, отколкото работят."
Кортът е повод за особена гордост на посланика. Преди неговото идване той бил занемарен. От около месец обаче е в изряден вид. Г-н Титов вече е играл тук с посланиците на Испания, Мароко и др.
Малкият Андрюша също тренира тенис. Ирина Викторовна обаче не се занимава с никакъв спорт. А отличната фигура според нея е "от природата".
Примижала срещу залязващото слънце, тя наблюдава играта на мъжа си. Питаме я дали след почти 9 години брак битът е променил отношенията им или в тях все още има романтика. "Разбира се, че има романтика. Без нея не може", усмихва се чаровната блондинка.
|
|