Влечението на българския народ към бирата и нейното бързо и трайно проникване във всекидневието му в края на миналия век е една от многобройните илюстрации на нашата вродена възприемчивост към ценностите на европейската цивилизация. До Освобождението пивото е практически непознато в България. Правени са отделни опити за примитивно производство в почти домашни условия, но без особен търговски успех. В Шумен унгарските емигранти, доведени от Лайош Кошут след революцията през 1848 година, си варили бира и дори запалили за идеята някои шуменци, но скоро след като си заминали, интересът към новото европейско питие угаснал, за да се пробуди внезапно и много бурно непосредствено след Санстефанския мир. Прави впечатление, че повечето известни пивоварни фабрики са създадени само три-четири години след възстановяването на българската държава. Пионери в родното пивоварно дело са предимно чужденци - чехи, немци, швейцарци. Между тях има твърде много железопътни специалисти, които изоставили строителството на железниците, за да се посветят на един друг, по-здрав път за свързване на България с Европа - бирата.

Според Иржи Прошек



за създател на модерното българско пивоварство



трябва да се смята французинът Дюкорп, който от 1873 до 1876 година работел като инженер по строежа на железниците в Софийско и между другото отворил малка пивоварна фабрика в Княжево. Точно каква бира е правил и на кого я е продавал, не е известно. Неговата работилница по-късно наемат братя Прошекови, преди да построят пивоварната фабрика "Витоша" и избата "Дълбок зимник".

Самият Иржи Прошек идва за първи път в България през 1873 година заради ангажименти по трасирането на същата железница и тогава забелязал, че местните шопи имат обичай по време на жътва да си варят бира по най-примитивния египетски метод. Накисвали ечемик, който след като покълне, изсушавали на слънце. След това го заливали с гореща вода и му добавяли див хмел, а ферментацията и охлаждането ставали естествено. За наблюдателния и предприемчив чех нямало съмнение, че при една по-добра политическа и икономическа конюнктура успехът на пивоварството е гарантиран. Между другото и Константин Иречек е описал обичая на българите около Ниш да си варят домашна бира от хмел и "слад" (малц).



Друг чех с огромен принос в родното пивоварно дело



е Франц-Франтишек Милде - един от първите професионални технолози по нашите земи. През октомври 1882 година по негова инициатива няколко прогресивно настроени шуненци основали "Българско пивоварно дружество". Самият Милде отначало не бил приет в него, защото нямал капитал, но на следващата година с анекс към учредителния протокол бил признат за пълноправен съдружник. По негова рисунка била построена и първата фабрика, а от пролетта на 1883 година в казана, оставен от споменатите унгарски емигранти, започнало производството на шуменско пиво - марка с голямо бъдеще през следващите десетилетия. През 1899 година българските партньори опитали да измамят майстор Милде, поради което той купил на дългосрочно плащане пивоварницата на Йохан Хаберман в Русе и започнал там да прави бира. Уплашени от бъдещата конкуренция, съдружниците му бързо си изпълнили задълженията. След това Милде се върнал в Шумен, а в русенската фабрика за главен майстор бил назначен брат му Себастиян. Малко по-късно тя станала собственост на Българско пивоварно дружество "Шумен", което се преименувало на Българско акционерно дружество "Шумен- Русе".

Създатели на пивоварната фабрика в Пловдив са



двама швейцарци от немски произход



- Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер. Те били локомотивни техници, ангажирани със строежа на Барон-Хиршовата железница между Саранбей и Пловдив. През 1876 година решили да изоставят влаковете, за да варят бира. Първата им работилница произвеждала по стотина литра дневно, но с подкрепата на техния сънародник Боманти между 1879 и 1881 година построили модерна пивоварна фабрика в околностите на Пловдив, на тревисто и мочурливо място, с постоянно бликаща студена подпочвена вода, което местните хора наричали "Каменица тепе". Там производството започнало през 1882 година.

В края на миналия век в София имало две пивоварници. През 1884 година била пусната фабриката на братя Прошекови. Нейната продукция се смятала за най-добрата. Две години по-късно в Павлово тръгнала фабриката на Тривкович. През 1905 година била построена и трета - "Македония". Един съвременник си спомня, че най-внушителните грамадни, опашати и гривести коне тогава принадлежали на бирените фабрики. Впрегнати в дълги коли, те тежко и бавно разнасяли бурета по кръчмите.

Във Варна пивоварството направило своя прощъпалник през 1884 година благодарение на двама предприемачи - Касабов и Втичев, които отворили малка фабрика с шестима работници и



годишно производство около 70 000 оки пиво



За качеството му с много топло чувство разказва един тракийски войвода малко след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. "След вкусните мезета и хубавото варненско пиво, попяхме комитетски песни и играхме хайдушко хоро", спомня си бунархисарският делегат на Варненския конгрес на Одринския окръжен революционен комитет, свикан през февруари 1904 година. През 1907 година там е основано акционерно пивоварно дружество "Галата".

В Стара Загора първите стъпки в пивоварството прави д-р Кожухаров, чешки възпитаник, женен за чехкиня. През 1902 година той отворил фабрика, която по-късно преминала към акционерно дружество "Бъдащност", а след Първата световна война станала национално известна с името "Тракия". Нейната бира в класацията за качество държала трето място след "Шуменското" и "Прошековото". Обяснението трябва да се търси във водата от стар римски каптаж, която се използвала за производството.

Бирата станала особено популярна в края на XIX и в първите години на XX век. В повечето големи градове били отворени много бирарии, в които тогавашната средна класа прекарвала



приятни часове пред запенени халби



и "отлични закуски на скара". По-известните столични заведения от онова време , за които разказват мемоаристите, всъщност са тъкмо бирарии - "Батенберг", "Родопи", "Хръдличка", "Червен рак", "Дълбок зимник", "I Шуменска" и "II Шуменска".

След края на Първата световна война в страната имало 18 пивоварни фабрики. Освен споменатите, други по-известни били пивоварната на чехите Малотин и Хозман в Лом, фабриките "Хаберман" и "Св. Петка" в Русе, "Червен рак" на немеца Мориц Рат в Плевен, "В. Олингер" в с. Кошава, Видинско, "Никола Хаджиславчев" в Търново, "Бабенец" - Г. Оряховица и още няколко по-незначителни. Между 1920 и 1925 година всичките пивоварници продавали общо около 20 млн. литра бира годишно, след което производството внезапно спаднало до 9 млн. литра. Причината била в конкуренцията на виното. Държавата насърчавала неговото производство за сметка на бирата, която била облагана с тежък акциз. Това неравноправно положение между винари и пивовари често предизвиквало разгорещени полемики с политически привкус в специализираната преса. "Лозари и винари у нас са десетки хиляди, а заинтересованите от биреното производство са десетина", пише през май 1925 година в. "Търговско промишлен глас" и обяснява, че "гласовете на първите са били винаги ценени при нашата политическа раздразнителност." На това по същество твърде логично твърдение в. "Питиепродавец" (31 май 1925 г.), в който винарите имали силни позиции, възразява, че с подобни статии



"се поощрявала ненавистта между

производителите на тия двете пития"



Бурният възход на бирата у нас дължи много на филоксерната криза, която в края на XIX век ликвидирала огромна част от лозята и силно разстроила винарския пазар. Пораженията били преодолени едва през 20-те години, когато пък бирената индустрия започнала да запада.

Заради кризата в пивоварството след сложни и дълги преговори през 1927 година осемнадесетте предприятия се обединили в пивоварен картел. По негово решение били затворени 12 фабрики. Заради нелоялна конкуренция между отделни производители през 1931 година картелът се разпаднал. Четири години по-късно бил създаден отново, но и тогава противоречията не били преодолени и през 1936 година производството спаднало до 4 млн. литра. Едва през 40-те години то започнало да си връща предишните позиции, но тогава в страната били останали само пет пивоварни фабрики.





---------

Поради големия интерес и по молба на много читатели продължаваме темата за бирата от миналия съботен брой, този път с кратка история на българското пивоварство.







Текстове към илюстрациите:

1. Първата сграда на шуменското пивоварно дружество, построена през 1883 г.

2. Майстор Франц Милде - един от създателите на модерното пивоварство в България.

3. Реклами на "Шуменско пиво" от 20-те години.