Георги Чанков обнародва "Равносметката" си (изд. "Христо Ботев"). Първата изненада за редовия читател е, че този човек е още жив. Положил е точката на книгата 90-годишен.

Авторът е член на Политбюро на ЦК на БРП от началото на 1944 г. После е министър, заместник-председател на Министерския съвет и т. н. С една дума, от най-големите комунисти. През 1957 г. е изваден от Политбюро и до пенсия не му е разрешено да работи в София.

Екзотично стоят спомените на Чанков: партизански битки, конспиративни квартири, арести, изтезания, бягства от затвори. Ако това беше подписано от терорист или криминален герой, спомените щяха да бъдат обявени за сензация. Бива този момент да се вземе предвид, когато Съпротивата се обявява за Тероризъм.

Чанков е писал с бетонно комунистическо/социалистическо съзнание, но и със завидна за възрастта си представа за собствената си екзотичност. Това не е втръсналата някога революционна мемоаристика. Няколко драматични линии текат в книгата. Главната е противоборството на автора с Тодор Живков. На Чанков, оказва се, дължим качването на нашия бивш Първи върху стълбата на властта. На Живков той пък дължи отстраняването си. Тодор отнема от Георги заплахата за мястото си. Не може да отнеме жена му, тя лежи в Братската могила. Отнема името й. Прекръства площади и фабрики от "Йорданка Чанкова" на "Йорданка Николова". Георги забива сега калъчката върху гроба на някогашното си протеже. Каква храна за постмодернистките интерпретатори! Журналистът средняк-традиционалист би написал: "Като в антична трагедия!" Цели 100 страници заема протоколът от кавгата в Политбюро през юли 1957 г. Някой последовател на Стефан Цанев ще направи един ден от него пиеса.

Встрани от закачките, Чанков внася безкрайно ценни уточнения за събитията от епохата, за технологията на изработването на стопански и партийни решения, огласява документи от личния си архив. Всяка записана история респектира - по принцип.

"Знаете ли с какво гърците са ослепили тези български войници?" След нашия отговор, че не знаем, той каза: "С пари, с монети, с метални пари", като повтори няколко пъти тези думи". Тези думи са на Йосиф Сталин, изречени в много тесен кръг - за Самуиловата войска. "В нашата история този въпрос не е изяснен", отбелязва Чанков.