Наше момче се нареди в престижния наниз мислители, обясняващи процесите по света и у нас. В книгата си "Пряката демокрация" (изд. "Болкан Асист") Петьо Цеков, зам. главен редактор по политиката (демек ЗКПЧ), прави исторически и аналитичен преглед на най-директната форма на общуване между власт и народ - референдума. Имането му по света и нямането му у нас е обект на траен интерес в журналистическата му практика.

Като всеки подобен труд и този има претенцията да запита "Какво да се прави?"

Референдумът не е панацея, но е демократична необходимост. Законите не ни дават възможност да инициираме провеждането му на национално ниво, а и самото ни гражданство не е твърде активно по тази пряка на ул. "Демокрация". Което авторът коментира тъй:

"Хората смятат, че от тях нищо не зависи. Ниската избирателна активност повдига въпроса за представителността. Гласуването на референдум на малък брой граждани обаче не би трябвало да прави вота по-малко демократичен, по-малко представителен. Основен принцип на демокрацията е, че активното малцинство би могло да стане представител на пасивното мнозинство. Активните хора, хората с повече гражданска практика, по-често участват в избори. И това е нормално."