|
А беше време, когато войнственият бомбаджия Бъки наставляваше, че избори се печелят с бой. Подир това Командира преносно го понаби, като го натири от вицепремиерството, а още по-нататък Татето периодично отвръщаше с леки крошета по правителството.
------------------------------
Боят е чест спътник в политиката. Периодично някой големец бива намлатен публично, което не е добър атестат за балканските ни политически възгледи.
Българският политически тупаник е стар като парламентаризма ни. В ерата на демокрацията обаче нещата придобиха принципно нови измерения. През ранните години
политиците първо си разменяха по някой шамар,
а после сядаха на маса, за да преговарят. В началото на посткомунистическия период най-честите търкали се заформяха около "Раковски" 134. Най-много в СДС се биеха през кризисната за синята идея 1994 г. През тази година пред партийната централа на СДС постоянно висяха някакви хора, които все гледаха да ударят Александър Йорданов или поне да наплюят Елка Константинова. Имаше и масови партийни мелета. Така например на 8 май 1994 г. с масов бой започна Четвъртата национална конференция на Движението за гражданска инициатива в СДС. Полицаи и бодигардове едва успяха да разтърват хваналите се за гушата трийсетина делегати.
Сигурно малцина си спомнят инцидента на 13 май 1993 г. пред сградата на Народното събрание с вече покойния лидер на Народен съюз Стефан Савов - тогава депутат от СДС. Тази паметна дата бе обявена за ден на недоволството от реставрацията на комунизма, но бе белязана от хвърковатата новина "Бият Савов", разпространена от Иван Куртев.
Същия ден СДС излезе с протестна декларация. "Побоят на Стефан Савов е побой не само над бившия председател на HС, над председателя на ПГ на СДС. Това е побой над цялата ПГ на СДС, побой над институцията парламент", заяви тогавашният зам.-шеф на сините депутати Hиколай Христов. Още на следващия ден Савов си извади и медицинско под номер 201 от правителствена болница. Диагнозата: "нараняване на дясното рамо под формата на лека синина 3 на 5 см и леко охлузване на лява лакътна става".
Пак народното недоволство стана причината за побоя и над друг депутат - Петър Марков, председател на комисията, която търсеше зърнени афери по времето на управлението на Филип Димитров. Той бе набит, докато минаваше през т. нар. Град на истината около президентството, в което по онова време стоеше Желю Желев. Самият Марков, оцветен с
тъмносини кръгове под очите,
се появи на телевизионния екран и обяви, че е налаган от екстремисти.
Върховете в парламентарните баталии са много, но един от запомнящите се е онзи от 6 септември 1994 г., когато Венци Димитров тресна Филип Димитров и после му скочи върху очилата. По това време някъде Мишо Неделчев призоваваше Ф. Д. да се обеси на големия парламентарен полилей.
В онзи парламент имаше и батални сцени в тайвански стил. Червената депутатка Екатерина Маринова издърпа два листа на Александър Йорданов, който четеше поредната декларация на СДС от парламентарната трибуна. Стоян Ганев тръгна да брани колегата си, а Румен Воденичаров реши да защитава дамата. И стана въргалът...
Редовно депутатите в 37-ото НС тръгваха вкупом към председателските места, когато на трибуната се запецваше Васил Михайлов. В едно меле Михайлов успя да изтръгне кабелите на микрофоните от трибуната.
Няма спор, че най-големият бой,
свързан с политиката, се разигра в нощта на 10 срещу 11 януари 1997 г. Жертви на политическите страсти тогава станаха около 150 души. В тази историческа битка много пострада Филип Димитров. Пак му счупиха очилата, а на всичкото отгоре някой му отвори 8-сантиметрова рана на челото. Сигурно мнозина си спомнят разтърсващите кадри, на които бившият министър-председател бе шит почти пред телевизионните камери. Димитров и лидерите на СДС твърдяха, че той е бит от барети. Тогавашният шеф на баретите подп. Илиян Стоянов обаче отрече негови хора да са посягали на който и да е депутат и се пошегува: "Ако Филип Димитров беше попаднал в ръцете на барети, нямаше да е в цветущо здраве."
В мелетата през същата нощ пострада и Георги Панев. На първия митинг след погрома Асен Агов излъга, че полицаи са посегнали на Петър Стоянов и Иван Костов. Пострадаха и червени депутати. Не от бой, а от страх.
В действащия парламент отрано замириса на бой. И как няма да замирише, като в него е Евгений Бакърджиев - човекът, въздигнал боя в поведенческа стратегия по време на избори.
Та бой по изборите имаше доста
На 22 септември в Хисаря наказателна група от сини активисти отвлече, преби от бой и острига нула номер човек на ВМРО. След няколко дни местният лидер на СДС Николай Марковски признал пред зам.-председателя на ВМРО в града, че войводата ял бой погрешка. Биячите мислели, че ритат човек на Анастасия Мозер, извинил се синият лидер.
След изборите пък стари седесари от Стара Загора за малко не пребиха Христо Бисеров при една от поредните общински конференции на синята партия в средата на декември 1999 г. 40-ина полицаи и частна охранителна фирма успяха да отърват главния секретар на сините Бисеров от гнева на 453 седесари, които поискаха да се проведе общо, а не делегатско събрание на местната организация.
Но и без избори политиците се бият с кеф. 4-ма бодигардове бяха обградили Евгений Бакърджиев на 28 май м. г., за да го предпазят от налитащия към него с пяна на уста Жорж Ганчев. Бакърджиев беше казал на народния трибун: "Луд - това е естественото ви състояние." С два скока и мощни ревове "Фашист", Бандит" Жорж се озова на трибуната, където вече се скупчваха 30-ина депутати. Бакърджиев успя да си събере папките и тихо да се измъкне.
Жорж обаче докопа друг депутат -
Христо Петров, който лежа известно време във Военномедицинска академия с диагноза "натъртвания в областта на главата, двете раменни стави, дясната лакетна става, дясната колянна става и лявото бедро". А също и с "драскотини по колянната капачка и мозъчно сътресение". Жорж просто беше счупил един стол в дясната част на бившия си съпартиец Петров, понеже онзи му пречил да говори по телефона с индийския посланик. В мелето участваха секретарките на двамата - Николета и Величка, както и сътрудникът на Петров - Любослав Марков. Секретарката на Ганчев обясняваше станалото така: "Жорж скочи и хвана Петров за реверите. Петров, понеже е нисък, увисна на вратовръзката на Жорж. После хвана стола да се отбранява. Жорж обаче хвана стола за крачетата и изблъска Петров в ъгъла на стаята. Изобщо не го е удрял."
Няколко дни по-рано 155-килограмовият исполин на БСП Илия Баташки тръгна да бие мъничкия Йордан Цонев. Баташки нещо не беше на кеф от последните данни на националната статистика и реши да си го изкара на Цонев. Отряд квестори успя да го укроти, след като беше помел няколко парламентарни банки. "Тренирал съм 11 години борба. Щях да го набия", пънеше се Баташки. Нямаше да му се дам, репчеше се пък Цонев. Якият доктор Баташки не успя да набие и Иван Куртев, въпреки че дълго се канеше да счупи мобифона си в главата на зам. парламентарния председател.
Имаше удари и извън парламента
Тежък бой изяде например соцдепутатът Георги Карабашев. На 4 февруари т. г. четирима маскирани и въоръжени мъже набиха и ограбиха Карабашев в собствения му дом в Сливница. Бандитите разбили вратата на апартамента му в бл. 1 на ул. "Максим Горки" и докато Карабашев и жена му се усетят, те били вече в хола. Един ударил Карабашев под лявото око и депутатът паднал на пода, чупейки холната масичка. Същият нападател опрял в главата му автоматичен пистолет. "Парите или ще те убия!", викали бандитите и затърсили домашния сейф, за който явно знаели предварително.
Масов бой извън парламента организираха лидерът на Националното ДПС Гюнер Тахир и депутатът от обикновеното ДПС Рамадан Халилов. Тахир окупира с 50 яки момчета кметството на община Самуил, за да не допусне в него новия кмет - Неджметин Якуб от ДПС. Фенове на ДПС и Доган пристигнаха часове по-късно и обградиха кметството. Започна меле. Пристигна полицейско подкрепление от Исперих и Разград. Накрая Тахир и Халилов се затвориха в кметската стая да се изяснят. Отвътре се чуваше: "Не ме удряй, бе!" и "Стани от този стол".
Малък бой бе заформен и в червения стан
На 1 май пред НДК млади последователи на Че Гевара се сдърпаха с ортодоксални последователи на социалиста Георги Първанов. Размина се без жертви, само червеният общинар Тодор Модев май се отърва с лека уплаха.
Местните политици въобще не отстъпваха на колегите си от парламента. Така например на 23 февруари 1997 г. медиите съобщиха, че ден по-рано лидерът на Народната партия в Плевен Величко Тодоров и регионалният координатор на СДС Николай Цингаров се сбили по време на сесия на местния парламент. Шефът на народняците се нахвърлил с ругатни и обиди срещу Цингаров заради присвоеното от СДС наименование "Народна партия", с което Плевенската монархическа формация била регистрирана още преди 6 години. В скандала се намесил и съветникът от ДПС Мустафа Карнобатлъ, подразнен от псувните на народняка. Скоро конфликтът прераснал в бой с юмруци и шамари във фоайето на зала "Катя Попова".
Типично по нашенски.
|
|