|
Именно той е допуснал първо държавното участие в "Армимекс", която държи правата върху лицензите, да падне от 75 на 30%, а после е разрешил на две неправителствени организации да се занимават с формирането на лицензионната политика в тази област.
За какво става дума?
През 1999 г. две неизвестни неправителствени организации - фондация "ИСАД" и Асоциация на англоговорящите за демокрация, предлагат на промишленото министерство да помогнат при контрола на лицензионните отношения с Русия и при защитата на държавните интереси при предоставяне на патенти, търговски марки и "ноу-хау". Скандалното предложение е забутано чак в края на офертата. Преди това надълго и нашироко се описват останалите направления, по които се предлага сътрудничество. Те са безобидни - образователни програми по маркетинг и мениджмънт, приложна икономика, публична реч, компютърна грамотност, английски език, специализации по линия на НАТО и ЕС, създаване на специален център "Млад предприемач".
Смущаващото предложение е записано в главата, засягаща високотехнологичните дейности. Там се предвижда и подкрепа за българските изобретатели и внедряване на техните патенти във фирмите на отбранителната промишленост - както за специалната, така и за гражданската продукция.
На основата на центъра "Млад предприемач" се предвижда да се създаде високотехнологичен парк, в който ще участват подходящи търговски дружества.
Казано на по-прост език - въпросните организации ще се запознават първи с изобретенията в оръжейната промишленост, повечето от които в момента са строга тайна, а съответната помощ по-късно ще се "осребрява". Освен това сдруженията и фирмите, работещи по закона за високите технологии, ползват куп данъчни облекчения.
Тактиката на "ИСАД" и англоговорящите е добре обмислена. За да лансират идеята, те са поканили впечатляващ инициативен комитет. В него влизат зам.-министрите на промишлеността и на отбраната - тогава Стефан Ставрев и Велизар Шаламанов, плюс всички шефове на оръжейни фирми и заводи.
За почетен председател е определена Елена Костова
като шеф на фондация "Бъдеще за България", а сред членовете е и тогавашният изпълнителен директор на фондация "Ценности" Румяна Коларова. Двете дами обаче не са присъствали на учредителното събрание.
И Министерството на промишлеността одобрява предложението на двете организации. На 17. IX. 1999 г. министър Божков определя за свой представител в двете неправителствени сдружения тогавашния началник на ГУ "Отбранителна промишленост" Лъчезар Стойков. Заповедта е парафирана и от премиера Иван Костов.
Оттук нататък съдбата на инициативата тъне в мъгла. Какво точно е разрешено да правят фондациите и при какви условия, никой не можа да обясни пред "Сега". Всички държавни чиновници, които би трябвало да са запознати с дейността им, бяха изумени, че неправителствени организации могат да имат нещо общо с оръжейни лицензи.
"Това не е възможно. Има си междуправителствена комисия, промишлено министерство, които се занимават с лицензите. Неправителствени организации нямат място там", коментира зам. военният министър Велизар Шаламанов, посочен в инициативния комитет. Той уточни, че участието му там е било съгласувано с министъра на отбраната, но не намерил време да отиде на учредителното събрание.
"Нямам физическа възможност да се занимавам с това. Имам на бюрото си някакви проспекти, но не зная за какво става дума", оправда се той.
Същото твърдят и от Министерството на икономиката, което наследи ведомството на Божков. "Всички, които са били свързани по някакъв начин с този център, вече не работят тук. Нямаме документи и не знаем за какво става дума. Министерството няма отношение към работата на неправителствени организации. Питайте тези, които са одобрявали това решение", коментираха от пресцентъра на ведомството.
Преди време бившият вече шеф на ГУ "Отбранителна промишленост" Лъчезар Стойков обясни, че начинанието е безобидно. "Не става дума за ВПК, а за отбранителна промишленост, която се приватизира, и с намаляването на военната продукция възниква проблемът с ускоряването на конверсията. Сдруженията се занимават с културата на управление", обяснява той. Стойков обаче въобще не се спира на въпроса какво дирят лицензите, държани от "Армимекс", в предложението на ИСАД.
Кои са точно фондация "ИСАД" и Асоциацията на англоговорящите за демокрация? Не е много ясно. Според собствената им презентация, приложена към документите за инициативата, създадени са съответно през 1997 и 1998 г. по Закона за лицата и семействата. От Съюза на фондациите не можаха да дадат никаква информация за "ИСАД", а в документите не е посочен нито адрес, нито телефон за връзка.
До 1999 г. двете организации са установили контакт с три ключови фондации - "Бъдеще за България", "Ценности" и "Отворено общество".
Фондация "ИСАД" има подписан 3-годишен договор с Министерството на образованието. Спечелила е конкурс за екопроект и има съвместни начинания с образователното министерство. През 1998 г. фондацията е номинирана и за образователен проект от японското посолство.
Явно отговорът на въпроса защо тези организации са решили да се занимават с оръжейните лицензи трябва да се търси в друга насока.
По щастливо съвпадение частните оръжейни заводи, подкрепили инициативата, са акционери и в "Армимекс". И са вече пряко ангажирани и в битката с държавата за контрола върху руските оръжейни лицензи.
"Армимекс" АД е основана през 1992 г. като правоприемник на бившето Главно инженерно управление, което дотогава контролираше лицензионната дейност във ВПК. Акционери там са 22 оръжейни фирми. През миналата година обаче промишленото министерство продаде повечето от тях на смешни цени на РМД-ата, оглавявани от дотогавашните им директори. Така държавното участие падна от 70 на 35%. Частните акционери веднага се възползваха от ситуацията и на общо събрание решиха да минат от двустепенна към едностепенна система на управление, елиминирайки назначения от държавата надзорен съвет. Правителството реагира светкавично, обжалва решението и съдът отказа да го впише. Още щом стана вицепремиер, Петър Жотев поиска капиталът на "Армимекс" да се увеличи под условие - всички акции да бъдат купени от държавните все още акционери като ВМЗ-Сопот. Той се е аргументирал с "държавните интереси в отбраната". Частните акционери обаче са гласували "против".
Следващият сблъсък ще е на 4 юли, когато предстои ново общо събрание на "Армимекс".
Ако проблемът не бъде решен,
правителството може да се окаже в деликатна ситуация по време на заседанието на смесената българо-руска комисия. По времето на бившия СССР България е получила безвъзмездно над 670 лиценза за производство на различни видове оръжие. Срокът на действие на повечето от тях е изтекъл, но българските военни заводи продължават да ги ползват. В момента има около 15 действащи лиценза, които изтичат между 2003 и 2005 г.
Според договорите с "Росвооружение" българската страна не може да преотстъпва лицензите на трети лица, т. е. дори "Армимекс" да стане частен, новите собственици не би трябвало да могат да се разпореждат с ноу-хауто. А това всъщност са активите на фирмата - иначе тя приключи 1999 г. със 150 000 лв. загуба.
От друга страна, се оказва, че всички документи за дължими плащания по оръжейните лицензи към "Росвооружение" са изчезнали - няма ги нито във финансовото министерство, нито в Булбанк. Това също е ключов момент, защото в момента руската компания води дело за несъстоятелност срещу "Армимекс" за 3 млн. долара неплатени лицензионни такси. През юни 1997 г. "Армимекс" бе осъдена да се издължи на руснаците, но не го направи. Затова през октомври 1998 г. съдия-изпълнител блокира сметките й в Булбанк, "Росексим", Първа инвестиционна банка, БРИБ и Райфайзенбанк. В тях обаче нямало достатъчно пари за покриване на дълговете и "Росвооружение" поиска обявяване на фирмата в несъстоятелност. Тогавашният посланик Керестеджиянц обяви, че Русия ще предяви претенции за дялово участие в наши оръжейни заводи по схемата дълг срещу собственост. Александър Божков обаче светкавично продаде военните предприятия на РМД-ата. А после повери лицензионната политика на двете неправителствени организации.
Въпросът сега е поправим ли е батакът, оставен от бившия вицепремиер. И ще му потърси ли някой сметка за това?
|
|