"Спокойното езеро" започва добре. Още в първите пет минути хищник с неустановена самоличност отхапва наполовина (долната) провинциален водолаз, докато местният шериф нагъва кифли. Половинката тяло, проснато в лодката, предизвиква куп въпроси, страхове и експедиция към езеро тип "тихите води са най-дълбоки".

"Спокойното езеро" е филм, който сте гледали толкова много пъти, че спокойно би могъл да се опише само с елементи от други такива. Той е "Челюсти" минус Спилбърг и усещането за трилър, "Анаконда" миинус заобленостите на Дженифър Лопес, "Годзила" без специалните ефекти и пречупеният като кибритена клечка "Импайър Стейт Билдинг". Но филмът прави опит да копира най-вече скорошния хит "Синята бездна". Минус здравословния черен хумор.

Ако след всичко това още намирате причини да гледате "Спокойното езеро", бъдете спокойни - няма да останете разочаровани. Вътре са приятното миньонче Бриджит от рода Фонда ("Терористката", "Неомъжена бяла жена"), Бил Пулман ("Изгубената магистрала", "Денят на независимостта") и разкошно комичния Оливър Плат - като смахнат професор. Всички те са участници в експедицията, която трябва първо да открие чудовището, да го идентифицира (като 10-метров крокодил) и да го залови живо или мъртво.

В "Спокойното езеро" има едно приятно намигване в сюжета, от което ще разберете защо крокодилът е наедрял толкова и защо накрая се оказват повече от един. Като цяло филмът е заснет доста нескопосано от Стив Майнър (режисирал предимно продължения на хоръри) в семлите 80 минути. Въпреки че водното чудовище е дело на четирикратния носител на "Оскар" за ефекти Стан Уинстън, "Спокойното езеро" е евтин опит в жанра. А в случая размерът има значение.