Напоследък в медиите се появяват съобщения за пострадали хора и катастрофирали автомобили в дупки по улиците, за паднали дървета върху пресичащи граждани или ударени пешеходци от незакрепени пътни знаци, които са опасни за пресичащите и особено за децата. Какви са правата на хората, към кого трябва да насочат жалбите си? Знам, че могат да бъдат осъдени съответните органи, но кои са те и кой по-точно трябва да застане в съда и да отговаря за щетите? Аз съм на 60 години, но досега не съм чул някой кмет или министър да се изправи в съда заради такива нередности.

Петър Авджийски, Благоевград



Поставените въпроси намират отговорите си в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), Закона за застраховането (ЗЗ), Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Целта на ЗДвП е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение. Този закон се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване (т.е. т. нар. частни пътища), освен ако с други правни разпоредби от собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго. Лицата, които стопанисват пътищата,



са длъжни да ги поддържат изправни,



с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и замърсяване от моторните превозни средства. За организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя.

Стопанинът на пътя възлага проектирането на организацията на движението и отговаря за изпълнението и поддържането й в съответствие с проекта. Стопанинът на пътя по основното му направление отговаря за проектирането на организацията на движението, за изпълнението и поддържането й на кръстовища, в които се пресичат, разделят или събират на едно ниво пътища с различни стопани, както и за крайпътен обект за обслужване на пътници. Собственикът сигнализира територията на обекта с пътни знаци и маркировка след съгласуване с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Собственици на пътища, улици и крайпътни заведения могат да са общините, Изпълнителна агенция "Пътища", самото Министерство на транспорта и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и частни физически или юридически лица, собственици на частни пътища, които не са предназначени за обществено ползване.

Поставените в писмото на читателя въпроси опират до ангажиментите на общината като собственик на пътища и улици, когато от неизрядното им поддържане са настъпили имуществени и неимуществени вреди за граждани и щети за юридически лица. Общинската администрация като стопанисваща улици, тротоари, ленти, платна и т. н. отговаря пред участниците в движението по пътищата съобразно ангажимента си да поддържа в изправност асфалтовата или друг вид настилка. В пресата бяха изнесени трагични факти за контузии, причинени от неосветени и необезопасени изкопи, причинили трайна инвалидност на преминаващи пешеходци.

Като собственик на светофарни уредби и незакрепени пътни знаци общините също носят отговорност по ЗЗД за причинени вреди на хората. Наскоро нашумя случай за незакрепен 4-килограмов пътен знак, който падна върху главата на преминаваща жена. Освен за разходите за лекарства пострадалата може да съди общината и за моралните вреди - болки, страдания и стрес. Съгласно ГПК делото се разглежда от районния съд по местопроизшествието, когато претенцията е до 10 000 лв. Над тази сума исковете се разглеждат от окръжен съд.

Производството е гражданско и може да се развие в 3 съдебни инстанции. Предварително се внасят 4% държавна такса върху размера на претенцията. Едно от



най-важните доказателства е протоколът на КАТ,



който констатира произшествието и предварително (по административен ред) сочи вината на участниците в пътно-транспортното произшествие. Този протокол е особено важен и за застрахователите, ако щетите са на МПС. По имуществените застраховки, след като е извършил плащане на застрахованото лице, застрахователят встъпва в неговите права изцяло и може да търси плащане както по реда на чл. 45 от ЗЗД от виновното физическо лице, така и по чл. 49 от ЗЗД от възложителя на работата (работодателя), при или по повод на която е причинено увреждането на застрахованото имущество. Самият застрахован разполага срещу прекия причинител на вредата с иск по чл. 45 от ЗЗД (за непозволено увреждане), но ако увреждането е причинено при или по повод на възложена работа, застрахованият има право да търси обезщетения и срещу възложителя (работодателя) на работата на основание чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно постоянната практика на Върховния касационен съд размерът на имуществените вреди при непозволено увреждане следва да се определя по цени към датата на причиняване на вредите, а не към датата на постановяване на съдебното решение. Особено важно е да се знае, че при ПТП, което е и престъпление, за ангажиране отговорността на собственика на пътя



има значение влязлата в сила наказателна присъда



Ако тя е оправдателна, конкретният работник и неговият работодател (собственик/стопанин на пътя) се оневиняват и не може да се търсят от тях пари (обезщетение) за причинени вреди. Присъдата може да е оправдателна заради случайно събитие, непреодолима сила, заслепяване и друга непредвидима и невъзможна реакция на пътя. Тогава се усложняват и отношенията със застрахователя, който плаща застрахователна премия без "причинителят собственик" да е виновен.

Осъдените за лоши пътища с дупки и изкопи общини и агенции (а не кметове или министри) имат право да насочат обратни (регресни) искове срещу преките работници или служители и фирми, на които са възложени задълженията по стопанисване, закърпване и обезопасяване на улици и пътища.