|
Изменя се втората алинея на чл. 113 от КТ. Тя урежда максималната продължителност на работното време в случаите, при които едно лице работи по два трудови договора. По основен трудов договор работи при един работодател и по трудов договор за допълнителен труд работи при същия или при друг работодател (чл. 110 и чл. 111 от КТ). Такива комбинации в трудови договори се срещат често в практиката. В тази връзка нека видим историята в състоянието и промените на тази норма.
1. До 1 август 2004 г. максималната продължителност на седмичното работно време при комбинация от основен и допълнителен трудов договор бе общо 60 часа седмично, т.е. 8 часа по основния договор, плюс максимум 4 часа по допълнителния договор, или
общо 12 часа дневно
Умножени по 5 работни дни в седмицата - общо 60 часа седмично работно време.
2. С последните промени в КТ в сила от 1 август 2004 г. в текста на чл. 113 бе въведена нова ал. 2. С нея действалият до този момент режим на допустими 60 часа работно време в седмицата бе ограничен с 12 часа, т.е. допустимата седмична продължителност на работното време бе сведена до 48 часа.
Промените бяха наложени от изискванията на Европейската комисия за синхронизиране на българското трудово законодателство с Директива 93/104/СЕ относно някои аспекти на уреждане на работното време. Те въведоха принципа на изрична законова установеност на продължителността на работната седмица при работа по основно трудово правоотношение и работа по допълнителен трудов договор при същия или друг работодател - чл. 110 и чл. 111 от КТ. Подобни промени, продиктувани от същата директива, бяха направени и в чл. 136, ал. 2, чл. 153, ал. 2 и чл. 154, ал. 2 от КТ.
3. Този режим на работното време в сила от 1 август м. г. просъществува само около осем месеца. С последната поправка
се върна съществувалото дотогава положение,
като сега максималната продължителност на работната седмица може да бъде повече от 40 часа за работниците/служителите, които са навършили пълнолетие, но само с тяхното съгласие. Разбира се, и сега чрез тази продължителност не може да се надвишава установената минимална междудневна (12 часа) и междуседмична (48 часа) почивка. За ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители продължителността на седмичното работно време остава такава, каквато бе постигната при измененията в КТ, влезли в сила от 1 август 2004 г. - не повече от 40 часа седмично работно време.
Във връзка с тези промени възникват няколко въпроса. Най-важният от тях е дали това решение отговаря на съответната директива на Европейския съюз, която всъщност бе в основата на изменението от август 2004 г.? Без да се впускаме в подробности, ще отбележим:
А) Предложението за промени е мотивирано от вносителя на законопроекта с необходимостта от транспониране на чл. 22 от Директива 2003/88/СЕ от 4 ноември 2003 г. в българския КТ. Като се позовава на тази, директива вносителят обосновава необходимостта от въвеждане на гъвкава организация на работното време с оглед улесняване използването на работната сила. Едва ли подобни аргументи могат да бъдат оспорвани.
Б) Според нас обаче законопроектът се обляга само на една част от текста на чл. 22 от директивата. В поредица от текстове тя предвижда редица други мерки, които трябва да бъдат осигурени от държавите, преди да се стигне до възприемане на предлаганите от вносителя промени. При това тези мерки следва да бъдат установени с
писмено споразумение между работодателя и работника
Такива мерки обаче не са намерили място в предлаганата промяна като допълнително и предварително условия с оглед надвишаването на 48-часовото седмично работно време.
Ето защо смятаме, че с предложения и приет вече текст не се удовлетворява духът, принципът на директивата. В този смисъл промяната е ограничена и несъобразена напълно с директивата.
Дали е удачна и ако да, защо се наложи тази поправка, която всъщност ревизира взето вече от Народното събрание решение през 2004 г.? Защо въобще бе взето това решение, след като няколко месеца след това се налага ревизията му?
Поправката е удачна, защото механичното пренасяне на стандарти от ЕС в нашата действителност едва ли е подходът, от който имаме нужда - както ние, така и ЕС. Нормативното ограничаване на седмичното работно време при работа по два трудови договора не отговаря на интересите както на работодателите, така и на работниците. Особено в нашите условия на ниски доходи и високи изисквания относно издръжката на живота. Ето защо можем да определим тази поправка като удачна. Следваше обаче в закона да се запише онова, което директивата изисква при подобни изключения от поначало възприетия стандарт за 48-часова работна седмица.
На последно място възниква въпросът защо само след 8 месеца се прави ревизия на вече взето от Народното събрание решение през 2004 г. Според нас наложилата се в такъв кратък срок поправка на вече изменения текст означава, че някой, образно казано, "е спал", докато е било приемано изменението в чл. 113 от КТ в дните, предхождащи приемането на Закона за изменение и допълнение на КТ от 2004 г.