Идеята на Никола Николов да включи в сините предизборни листи представители на българското предприемачество е може би добра. "Може би", защото тази идея не може да се реализира на практика.

Всеизвестно е, че след четири години управление на Иван Костов СДС няма как да вземе абсолютно мнозинство на предстоящите парламентарни избори. Според различните изчисления сините биха могли да вкарат в парламента между 70 и 90 депутати. Което означава, че ордите новоизпечени народни представители с бели чорапки ще станат приятен спомен от недалечното минало. В следващия парламент ще влезе само каймакът на синия елит - членовете на НИС и областните председатели, както и няколко коалиционни партньори. Тук-там би могъл да пробие някой много верен човек извън тази листа, но това едва ли ще е представител на БИБА, БТПП, БСК и други подобни бизнессдружения.



Кой ще пусне външни елементи на депутатските банки,



при положение че с голям напън едва ще се вреди партийният елит? Никой!

Има и още нещо - какво означава изискването бизнесмените, които ще станат кандидат-депутати, да са живо олицетворение за успешния преход, извършен при Иван Костов. Та това стеснява кръга почти до нула. Повечето бизнесмени, оцелели от хиперинфлацията при Жан Виденов, бяха досъсипани от високите данъци, осигуровки, от корупцията, развихрила се при управлението на Иван Костов. Кой да стане символ на тази власт - Славчо Христов от "Олимп"?

Но Николов донякъде е прав, когато обяснява, че депутатите в следващия парламент ще бъдат бизнесмени. Голяма част от днешните най-първи депутати на СДС са толкова навътре в бизнеса, че спокойно



могат да бъдат броени за бизнесмени, а не за политици



Може ли политик да си строи голяма къща с депутатска или министерска заплата? Не може! А успелите бизнесмени могат да си вдигнат не къща, а цял хан.

Предизборният флирт с бизнеса е стар като демокрацията и въобще не е патент на младата партия СДС. Щом наближат изборите, и всички политици впиват влажен поглед към хората с пари. Щото политическите партии все някак си трябва да се финансират, нали?

Сините контактуваха с бизнеса още през мрачната 1994 г., когато Стефан Савов и Филип Димитров искаха от част от индустриалците Г-13 60 млн. лв. за парламентарните избори. През септември 1996 г. СДС започна подготовката за идването си на власт със среща на Иван Костов с бизнесмени. В ресторант "Олимп", разбира се. Тогава бъдещият премиер се кълнеше: "СДС вече не е във война с икономическите групировки", а бъдещият президент Петър Стоянов казваше: "Всеки бизнесмен има право на печалба, като тя може да бъде и максимална, стига да се плащат честно данъците и да не използват силови структури." Тогава синият банкет бе уважен от шефа на СИК, шефа на "Трон" и т. н. В онези времена Красимир Стойчев обясняваше наляво и надясно колко е щастлив, когато СДС се обръща към него за "финансова и друга помощ".

След предизборния флирт



в отношенията на политиката с бизнеса обаче настъпиха тежки времена



За бизнеса, разбира се. Данъците останаха високи, към тях се добавиха нови и нови, и нови. Работодателят се зае да пълни бездънните фондове на общественото осигуряване, здравната каса и ПКБ. Банките не даваха и все още не дават кредити, съдебната система точи с години споровете между бизнесмените.

Сега СДС обещава, че примката около шията на българския предприемач ще се разхлаби от догодина. (Фактът, че тогава ще има и парламентарни избори, вероятно е чисто съвпадение.)

Все пак каква е целта на занятието?

Няма начин СДС да е изпаднал в ликвидна криза, пари за изборите има достатъчно. Все пак сините все още са на власт. Така че едва ли ще флиртуват с бизнеса, защото са го закъсали откъм финикийски знаци. По-вероятно е на "Раковски" 134 най-после да са научили, че съперниците им от "Позитано" 20 водят напоследък активни преговори с големите български предприемачи, които много бързо засичат откъде замирисва на власт. Сините просто



искат да спрат овреме преориентирането на капиталите



Т. е. може бизнесмените да не харесват СДС, но защо пък ще финансират БСП?

А на бизнеса в България, както и на бизнеса в която и да е страна хич и не му пука кой управлява - СДС, БСП, ДПС или Жорж Ганчев. Бизнесът никога не е искал някакво специално отношение към него или някакви кой знае какви преференции. Бизнесът винаги е искал едно - да не му се пречкат досадни политици.