Агенцията "Мудис" обяви вчера, че понижава кредитния рейтинг "В" на България от "положителен" на "стабилен".

Ще речете - нищо ново, всички отдавна знаят, че България е бастионът на стабилността. За нас стабилизацията е култ и съвсем естествено е и кредитният ни рейтинг вече да не сочи никакви положителни промени, а да застане стабилно на едно място и да не мърда, както не мърдат и епичните икономически реформи на правителството. (Реформата, знаете, свърши на 30. VI. 1999 г.)

Индоктринират нацията от десетина години насам, че "стабилно" значи "чудесно", макар през цялото това време икономистите предупреждавахме, че да си стабилен, ще рече да не се развиваме, т. е. да изоставаме, да сме неразвиваща се страна. Софийско гражданско сдружение твърдеше на своя първи форум за икономическата политика още преди година същото, което днес огласи по цял свят американската рейтингова агенция - всички чудеса на стабилизацията у нас са само рехава мъгла на финансовата повърхност на икономиката.

Под тях се крие фактът, че



в нашата икономика структурни промени не се извършват



(ако ликвидацията се нарича с истинското си име "съсипия" вместо "структурна реформа"). Според "Мудис" решението на главните структурни проблеми на България било "отложено за средносрочен период". Разбирай: с присъщото си инфантилно откровение правителствените чиновници са обяснили пред рейтинговите агенти, че ще се заемат с решаването на тези големи проблеми "след 3-4 години".

Съответно рейтинговата агенция си е направила правилния извод, че за този 3-4-годишен период у нас нищо положително не ще се случи и ще си седим стабилни както сега - стабилно ще затъваме в блатото на икономическите си проблеми, за които управата на държавата не знае решение. Безработицата ще бележи и в бъдеще стабилен ръст. Според "Мудис" през 1998/99 г. тя била 18-19%, според последните данни тя е надхвърлила критичния праг на 20-те процента. Икономическото възстановяване според американските аналитици било "слабо" за разлика от дефицита на платежния ни баланс, който за тях нараствал "бързо" от 5% на 9% от брутния продукт за една година. Тази година този ръст ще се стабилизира над 10%. Външният ни дълг надхвърли прага от 10 млрд. долара и вече е току равен на целия продукт, който произвеждаме за една година. Още година такава стабилизация и ще надхвърлим рекорда отпреди мораториума през 1990 г.

Как да не отчете международната рейтингова агенция, че такава икономика не заслужава да се оцени като "положителна тенденция", а



правилно е да се нарече "стабилна", неизменно лоша



За да разберем каква оценка дава "Мудис" на напъните на чудотворците от МВФ и кабинета, трябва да познаваме рейтинговата скала. Откак преди точно 100 г. през 1900 г. Джон Муди (1868-1958) измислил причудливия си начин да оценява финансовата стабилност на 200-те американски жп компании и публикувал първия си каталог, до днес са запазени неговите принципи и означения.

От тогава до днес кредитните рейтинги предизвикват бурна насмешка у професионалните финансисти - за да оценят състоянието на едно дружество, те преравят цели купчини от цифри, баланси и сметки. Просто оценката е твърде постна - с две-три букви. Но като всяка семпла и ясна система кредитните рейтинги се наложиха като пътеводен знак за масовия дребен и неориентиран във финансите инвеститор. Кредитните рейтинги на държавите в света дават оценка на възможността им да обслужват дълга си. Тази оценка



дели държавите на три класа - А, В и С



"Мудис" ги оценява по 9-бална скала, където най-високата оценка е Ааа, следват Аа, А, Ваа и т. н. до най-ниската оценка С. Какво означават тези оценки се описва на цели страници дефиниции, но един от моите учители по банково дело, д-р Бьок, ги обясняваше така: "А" значи "асове", "В" като "блато", а "С" си е чисто "криза".

Само ценните книжа с рейтинг от клас "А" са от т. нар. "инвестиционна степен" (investment grade). За всички класовете "В" и "С" бележат книжа, които разумният инвеститор би купил само заради спекулативно висок доход. Кредитният рейтинг на България е оценен с едно "В". Тази оценка "Мудис" обяснява така: "Емитентите, оценени с В, предлагат оскъдна (poor, също "слаба", "жалка") финансова сигурност. Вероятността да се платят задълженията във всеки по-дълъг период от време е малка." За да посочи колко малка е вероятността оценяваната държава да си плаща дълга, "Мудис" въвежда три поднива на всяка оценка (нещо като школските 3+, 3 и 3-), съответно ги бележи с 1, 2 и 3. 3 е най-ниската подоценка, тази с минуса. Ценните книжа на българската държава са оценени с "В2" (средно малка вероятност за плащане), а депозитите в българските банки - "В3" (най-ниска малка вероятност).

Накрая след оценката от няколко години насам "Мудис" поставя един знак +, нищо или -, за да отбележи тенденцията, към която се развива оценката - "положителна" (върви към повишаване), "стабилна" (остава си каквато е) и "отрицателна" (ще пада). До вчера българската държава бе оценявана като В2+,



днес вече е само В2, утре току-виж В2-



Българските банки, тази гордост на стабилизираната финансова мисъл, са оценени от "Мудис" с В3 - най-ниското ниво на финансовото блато. Едно стъпало по-ниско (Саа) започва зоната на финансовата криза. б
дГ.еИAжЬз