По повод на публикуваното на 20 юли разследване "МВР уволни полицай от престараване" ("Сега", бр. 168) за инцидента в паспортната служба с гражданина Румен Богданов и последвалото дисциплинарно уволнение на кап. Иван Пирнарев г-н Богданов донесе писмо, в което изказва несъгласието си с публикацията.

"Цялата статия е пълна не с неистина, а с лъжи. Цитираният висш държавен чиновник, който бил в дъното на дисциплинарното уволнение, действително ми е братовчед, но категорично няма нищо общо със случая или с каквато и да било намеса по уволнението на Иван Пирнарев.

Гражданинът Румен Богданов нямаше да бъде възмутен, че си е тръгнал без документи, ако някой ни беше информирал своевременно до кого от чакащите хората ще бъдат обслужени. Съгласете се, че при трима възрастни, оставащи да си получат документите - дори тогава не бяхме предупредени да си тръгнем, а бяхме допуснати до гишето и след като подадохме картончето на служителката, тя ни каза, че затварят. Това е гавра.

Давам Ви нашето изложение по този случай, за което мога да се закълна пред Бога и съда, че е истина до последната дума.

Искам да Ви поясня, че белезниците ми бяха сложени не в паспортния отдел, а навън, в градинката, и не съм бил арогантен, не съм ритал никого и не съм обиждал никого, нито съм се дърпал или крещял.

Свидетелите на г-н Пирнарев, ако има такива, твърдят, че не са видели бой или наранявания по мен. Сигурно са счели, че е по-удобно да слушат и гледат отвън, вместо да се заинтересуват или окажат помощ на семейството ми, както стори само един човек, чиито инициали не съобщавам по обясними причини.

Дежурният офицер, който ми свали белезниците след побоя, не ми каза, че трябва да изчакам шефа на РПУ, а просто ме изпрати до входната врата, като ми каза, че те "нямат претенции към мен". При положението, в което бях, много трудно щях да се съглася да седна в 1 стая и да пиша рапорт срещу произвола на Иван Пирнарев, за което съжалявам. Нито пък мога да си представя, че ще викам или ще се дърпам без причина, или крещя, че ме бият, ако никой не ме е докоснал. Целта на посещението ми в паспортния отдел беше друга - не инсинуация.

Заявявам още веднъж, че не съм бит нито в паспортния отдел, нито в градинката. Боят започна с влизането в районното управление и се прекрати малко след като жена ми влетя във фоайето и Иван Пирнарев й закрещя: "Кой пусна тоя боклук? Изхвърлете тази курва навън!"

Последният удар ми беше нанесен в стаята до тоалетната.

Учудвам се, че Иван Пирнарев има толкова къса памет или не иска да си спомни своите действия, обидни думи и заплахи, които отправи към мен и цялото ми семейство.

Нежеланието ми да разговарям още веднъж по този болезнен за мен спомен с вашата репортерка явно е било разбрано или е искано да бъде разбрано погрешно.

Смятам, не очаквате, че аз или който и да било български гражданин с готовност ще приеме и забрави безпричинен бой и слагане на белезници, ако е така - очевидно бъркате.

При подаване на документите за паспорт се наредих на опашка сутринта и за час и половина бяхме обслужени без никакво напрежение и каквито и да било конфликти, както се пише в статията.

Надявам се, когато се явя в съда, че истината ще излезе наяве и ще спрат свободните интерпретации.

Искрено съжалявам, че поведението на Иван Пирнарев и един от униформените сержанти хвърля сянка върху цялата система на МВР и 4-о РПУ, където съм сигурен, че има много способни офицери и сержанти, върху които пада отпечатъкът на случилото се.

Изказвам още веднъж благодарност за бързите и адекватни действия на администрацията на МВР и лично на министър Йорданов."

Румен Богданов,

София