|
Доказателства за кризисното състояние на най-големия ни комбинат за битова химия може да се открият в доклада на дипломирания експерт-счетоводител Константин Стоянов, подготвен за насроченото за днес общо събрание на "Верила 1998". Краткосрочните задължения на "Верила 1998" са за 8 289 000 лв, а краткотрайните активи - 4 289 000 лв. Разликата от 4 045 000 лв. показва, че икономическата групировка има недостиг от оборотни средства за посрещане на текущите си нужди, пише в доклада.
"Този недостиг може да се компенсира с краткосрочни банкови заеми. Отпускането им би било трудно, тъй като от основната дейност е реализирана загуба от 1 125 000 лв.", е безпощадната присъда на счетоводителя. Това практически означава, че дружеството е изправено пред фалит, коментираха загрижени притежатели на акции.
Загубата за 1999 г. е 4 816 000 лв.
"Въпреки това ЦКБ ни отпусна миналата година кредит от 160 000 лв. и си го върнахме, защото убедихме банката, че загубата не е заради лошо управление, а заради старите дългове. През септември ще искаме нов кредит", обясни изпълнителният директор Благой Николов.
Според някои от акционерите в РМД-то собственикът източва предприятието като препродава продукцията на "Верила", за което си начислява комисиони. "Верила 1998" има огромни задължения към "Верила".
Акционерите на дружеството твърдят, че са изолирани от делата на "своята" фирма и на "Верила", че шефовете вършат всичко на тъмно и в свой интерес. "Мнозина от тях никога не са работили във "Верила", за други има финансова ревизия, приключила със становище за даване на прокурор", контрира Благой Николов.
На миналогодишното общо събрание на РМД-то редовите акционери не са получили материали за събранието, ръководството не им дало данни за състоянието на комбината. Има и заявления на акционери до изпълнителния директор, че това са груби нарушения на търговския закон.
Да говорят обаче се осмеляват само онези, които вече не работят в дружеството. Другите акционери са принудени да мълчат, тъй като хлябът им зависи от шефовете Благой Николов и Димитър Ангелов.
Намаленото производство води до излишък на работна ръка
Но в приватизационния договор има ангажимент за запазване на определен брой работни места. Ето защо работниците са принуждавани да излизат в неплатен отпуск. "Неприятно е, но всички го правим, започнахме от най-високото мениджърско ниво", призна Николов.
Той обясни, че 1999 г. е била най-тежката за дружеството. Спадът на реализацията обаче започнал много преди продажбата на комбината. От 1989 г. до 1997 г. реализацията е паднала от 83 210 на 6 565 т. През 1998 г. за първи път от 10 г. е реализиран ръст в продажбите - пласирани са 7 318 т. През миналата година реализацията отново намаляла - на 5435 т. Обяснението за тази тенденция е, че България подписа Централно-европейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА). Продукцията на най-големите ни конкуренти влиза на нашия пазар без мита, обясни Николов. Той се оплака и от нелегален дъмпингов внос.
Другата причина за лошите финансови резултати е огромното задължение по ЗУНК, което тегне на "Верила". РМД-то купи завода с дълг от $ 7 459 766. Според Николов тези пари били теглени за "паметници", машини, които никога не влезли в производство. По думите на шефа миналата година са свити нерентабилните производства, променена била продуктовата листа, опаковките станали по-конкурентни.
Според опозиционно настроените акционери, "Верила" се източва. Имало фирми, които седят на входа и на изхода на предприятието. Държавният резерв не се поддържал на нужното ниво, не се извършвали инвестиции.
За всичко това се иска контрол от страна на Министерството на промишлеността. Защото пазарният принцип, че истинският контрол върху управлението се извършва от акционерите, в този случай очевидно не важи.
КАРЕ
АРХИВ
"Верила" е първото дружество, продадено чрез приватизационен консултант по програма САРА. Посредникът "Баренц" не откри по-подходящ кандидат за завода за химически препарати за бита от работническо-мениджърско дружество "Верила 1998".
На 3 юли 1998 г. АП подписа договора за продажба на 51% от "Верила" на РМД "Верила-1998". Цената е $ 2 360 000 и се плаща 10 г. Купувачът обеща до 5 години да пази предмета на дейност и да инвестира $ 2 500 000. РМД-то има 430-450 акционери, бивши и настоящи работници. Контролният пакет обаче се държал от шефовете.
КАРЕ
Изпълнителният директор Благой Николов:
Времето е тежко за химическия бранш
- Миналата година беше изключително тежка за цялата химическа индустрия. Но "Верила" все пак работи. Много други предприятия в отрасъла спряха, не плащат заплати. Ние взехме решение да излизаме в неплатен отпуск. И първи бяха мениджърите. Ние плащаме заплати. 30% от себестойността на продукцията ни е фонд "Работна заплата". Миналата година сме свили разходите с 30%, това е рекорд. Защото "Верила" е ужасно енергоемко предприятие, то е строено, за да бъде монополист.
Загубата, която отчита "Верила" за 1999 г., не се обяснява със срив на производството. През 1997 г. бе отчетена куха печалба вследствие на хиперинфлацията. През 1998 г. направихме ревалоризация на активите. Това доведе до разходи от над 100 млн. стари лева.
Освен това плащаме лихви по ЗУНК, средно 100-120 000 лв. Радващо е, че работим, защото много предприятия в нашия бранш спряха - "Неохим", "Видахим". Дори "Солвей Соди" отчита огромна загуба за миналата година.