|
На пръв поглед всичко е наред: държи в ръцете си тежкия котарак Лъки; седи в мека мебел и съзерцава картините на Данаил Кандиков и Хари Атанасов, които висят по стените на хола му. В същото време обаче едното му ухо сякаш е свързано с тънка, здрава нишка с радиото.
Малък касетофон в кухнята следва вълните на "Дарик", а след всяка песен домакинът уж се разсейва, но всъщност надава ухо, за да чуе новините. Телефонът звъни и водещите го информират какво става в политиката, за да получат мнението на шефа кого да поканят за гост, с кого да вземат интервю.
"Винаги е така - казва съпругата му Мариела. - Все пак сега е добре, защото не е пуснал и телевизора.
Той е 24 часа с радиото
и затова предполагам, че в най-скоро време ще имаме високоговорители и в банята."
Отпуската преминава в мисли за това как "Дарик" да се подготви по най-добрия начин за конкурса за първо частно национално радио, обявен от Министерски съвет само преди седмица.
"Ние не сме медиа, която трябва тепърва да доказва себе си, която да обяснява какво иска да прави", казва Владо Танев. Последните проучвания показват, че в София "Дарик" вече диша във врата на "Хоризонт". Радиото има 14 регионални станции и рейтингът му е безспорно най-голям сред конкуренцията. Все пак програмният директор има и притеснения, особено след подмяната на шефа на Държавната комисия по далекосъобщенията Веселин Стойков. Изборът на победител в конкурса до голяма степен ще бъде политически, смята той и това го притеснява.
"Все пак ще се радвам първият национален лиценз да бъде даден на български национален капитал, какъвто стои зад "Дарик", казва Владо.
Други негови притеснения са, че предстоят да се вземат сериозни решения. Ако в изискванията за конкурс е записано, че радиото трябва да излъчва 24-часова програма и да няма регионална такава, ръководството ще трябва да решава какво да прави с местните клонове на "Дарик". Въпросът е дали те са по-важни, или лицензът е по-важен.
"За мен е ясно, че решението трябва да е в полза на хората", обяснява Владо.
Той е журналист до мозъка на костите си. Мечтаел е да стане такъв още от дете. Признава, че
през живота си е изчел тонове вестници
и това е много повече, отколкото учебниците и книгите, които са преминали през ръцете му. Танев е софиянец, но има жилка и от пловдивското село Брезово, откъдето е майка му. Като дете всяко лято изкарвал известно време там. Дядо му не бил абониран за вестници и малкият Владко нямало как да следи международното положение. Затова взел решение да се разходи от другата страна на закона.
Първо, проучил кой от селото за кой вестник е абониран и по кое време пристига пощальонът. Вторият етап на акцията бил да освобождава абонатите от пратките и да изчита от кора до кора вестниците. Всеки ден цикълът на "престъпността" приключвал с връщане на изкълваните газети.
Един ден го хванали и му фраснали два шамара с възпитателна цел. Но хората били добронамерени - все пак вземал вестници, които тогава струваха 2-3 стотинки, а не кокошки или ценни предмети, както правели обикновено децата. Пък и Владо ги връщал. Но възпитанието си е възпитание и шамарите - шамари. Хората обаче започнали да говорят: "Хей, от това момче ще стане вестникар."
"Вестникар не станах, но радиото стана моята съдба", казва днес Танев. След гимназия го приели в журналистическия факултет. Той и до-ден днешен е благодарен на човека, който го въвел в тайните на радиото - Веселин Димитров. Танев внимателно попивал всичко, което неговият учител му редял. Въпреки това не бил най-прилежният студент. Според негов колега той не се задържал много на лекции, но както каза същият този колега, последните трима в курса станали най-известните журналисти.
Тъй или иначе Владо издълбал паважа покрай националното радио докато накрая, през 1983 г., когато още бил третокурсник, го взели за сътрудник в програма "Христо Ботев". Там попаднал на Снежина Каменова, която станала неговата истинска учителка. Тя е създателката на предаването "Добър ден", което за времето си било истинска легенда. Както казва сега, Снежина била "строга, но справедлива".
"Владееше и моркова, и тоягата", разказва Владо.
Първите 2-3 месеца преминали в опознаване на личния състав на радиото. Това станало чрез най-практичния начин - носене на кафета. Тогава разбрал, че на опашките пред лавките се научавали най-сладките клюки за занаята и хората, които го градят. От кафе на кафе израснал до момче, което прави дежурните анкети по улиците.
"Правех по 30 до 45 минути записи, а след това и опис на казаното - към 20 машинописни страници. След това от цялото бачкане оставали не повече от 2 минути запис. Сега, ако накарам някой от репортерите си да направи цялата тази хамалогия, със сигурност ще вдигнат стачка, ще ме обвинят в кожодерство и не знам си още какво", разказва Владо.
На следващата година обявили конкурс за репортер и сегашният радиобос го спечелил. Според законите обаче той нямал право да заеме мястото, защото бил студент. Снежина обаче направила страхотен жест и запазила мястото една година, докато Владо завърши. Така явлението Танев станал професионален журналист, едва завършил факултета. На 25 години бил и най-младият водещ в програмата.
Днес според него времената са други и млади момчета и момичета стават известни имена и добри професионалисти и на далеч по-неукрепнала възраст. Така е и в радиото, което той ръководи. Владо с гордост дава за пример Кирил Вълчев, който още на 19 години започнал да води обзорното предаване "Денят" по "Дарик", а малко по-късно и "Седмицата".
"Дарик" се ражда като идея през 1992 година. Владо Танев е създателят на програмната схема, а Радосвет Радев - на финансовата плът на радиото. Името "Дарик" няма никакво значение. Радосвет измислил тази дума, когато създавал фирмата си. По-късно се разровил в енциклопедиите и установил, че има такава древна монета, сечена от персийския цар Дарий.
"Дарик" е създадено с идеята да бъде информационно радио. Такова си е и до днес, въпреки че били много близо до мига, в който да се предадат. Това станало на втората или третата година, когато "Дарик" държало златната среда в столичния ефир и трудно се борело с музикалните програми на конкурентите.
Златният миг на радиото идва през 1996 година, когато в студиото пристига цар Симеон. Близкото познанство на Танев със сестрата на монарха - Мария-Луиза, допринася за съгласието на царя за ексклузивно интервю.
Разбира се, истинският катапулт за "Дарик" са събитията около парламента през януари 1997 г., когато цяла България
слушаше единствено радиото, ръководено от Танев.
Извън работата Владо е любящ съпруг и баща. Твърди, че няма нищо необикновено в живота му. Със съпругата си Мариела се запознава през 1989 година.
Любовта между двамата не се е променила оттогава. Променили са се само килограмите на Владо. Признава, че благодарение на гозбите на съпругата си е напълнял със 17 килограма по време на брака. Сега се опитва да посвали някой и друг грам с тенис.
Двамата имат двама сина. Единият е Тошко. Той е в седми клас и е от първия брак на Мариела. Най-малкият в семейството е Митко, който е във втори клас. Единственият голям проблем на Владо с децата е, че те са заклети левскари, докато самият той е от ЦСКА.
"На 4 годинки баща ми ме закара на стадион "Народна армия" и оттогава съм червен. Така е: не обичам да сменям възгледите си", казва човекът-радио Владимир Танев.
|
|