"Бръмбаргейт" отприщи шпионските страсти на бившите ченгета и дваж повече - на лаиците в материята. Аферата показа какъв рояк бръмбари се въртят в главите на мнозина политиканстващи. Шумотевицата около звуците в спалнята на Филчев заглуши плахите гласове, които се опитаха да поставят принципни въпроси за съществуването на бившето БОДК и сегашния му приемник АДИС.

По Татова време БОДК наистина имаше мисията да групира на едно място чуждите представители, за да улесни тяхното следене. Но то имаше и друга основна задача - да осигури по-първите хора и любимците на режима с хубави жилища без пари. Жилището от БОДК не беше просто покрив над главата. То беше социален статус, по който се открояваха без грешка силните на деня.

10 години по-късно духът на Политбюро продължава да живее у днешните управници. Промените в названието или прехвърлянето на подчинението от Външно министерство към областната управа с нищо не променят същността. БОДК беше и си остава източник на необосновани привилегии за шепа правоимащи за сметка на народа, а в днешно време и на корупцията. Затова този анахронизъм от миналото просто трябва да бъде ликвидиран със замах.

Всички дипломатически мисии имат достатъчно бюджети и възможности да осигурят без проблеми жилища на своите служители. Те не се нуждаят от такова гигантско "квартирно бюро" като нашето. Свободният пазар вече предлага достатъчно жилища, достойни да задоволят вкуса и на най-капризните дипломати.

Колкото до злощастните ни спецслужби, ако държавните интереси налагат някой да бъде проследен, те са длъжни да намерят начин да си свършат работата, където и да се намира обектът на техния интерес.

Българската държава трябва да осигурява жилища, и то от съображения за сигурност, на президента и премиера. Нека към тях се добавят по закон още 10 от най-първите люде. Нека списъкът да нарасне до 20. Стига толкова! Останалите висши чиновници нека се грижат сами за подслона си. Звучи най-малкото некрасиво да разбереш, че идват да те управляват хора, които досега не са могли да осигурят едно свястно жилище за себе си и семейството си.

Най-грубите сметки показват, че имотите, наследени от БОДК, възлизат на около 15 млн. долара по днешни пазарни цени. Такава сума е сериозен резерв за решаване на редица социални проблеми. Би могло парите от постепенната продажба на тези имоти да се заделят в специален фонд, от който да се кредитират изгодно предприемачи, за да строят по-евтини жилища за нуждаещите се граждани, в т.ч. и на дългогодишно изплащане.

Идеи на тази тема - много. Стига гражданското общество да успее заедно с бръмбарите да прогони и духа на Тато от главите на управляващите.

Валентин Съйков,

София