|
През 1999 г. обаче заловеният "терорист" твърди други и все различни неща, установява се, че в онази нощ той наистина вземал фланелки и кашони, само че вече изнесени от някой друг от горящата сграда. А назначената по случая експертиза заключава, че задържаният е абсолютно невменяем, и обвиненията са свалени.
Това е и
последното известно магистратско действие
по случая с опожаряването на Партийния дом в августовската нощ отпреди 10 години. Иначе следственото дело 53/1990 г. за последно е спряно през юли 1994 г. до откриването на трима от 38-те обвиняеми, зачезнали някъде през годините. Тяхното отсъствие явно е преценено като фатално за разкриването на истината и папките със следствени материали отлежават, докато им дойде времето. Такива индикации впрочем няма.
А работа е свършена доста. Следовател от тогавашното Главно следствено управление образува делото още на 27 август 1990 г., през 1991 г. е готов обвинителният акт и случаят за първи път е вкаран в съда.
През тази 1 година по него работят двайсетина следователи, разпитани са хиляди свидетели, изгледани са 20 часа видеозаписи и безброй фотографии от погрома. Заведено срещу неизвестни извършители за палеж, заплахи и съпротива срещу органите на властта и хулиганство, следственото дело приключва с мнение за съд срещу 47 лица по 6 обвинения. Най-тежкото от тях - за палежа, се наказва с от 3 до 12 г. затвор. Общата щета от извършените престъпления възлиза на 7 947 963 тогавашни лева.
По документи, свидетелски показания и снимков материал е възстановена и хронологията на събитията далеч преди нощта на пожара на 26 срещу 27 август 1990 г. Като създаването на движението "Инициатива за гражданско недоволство" и установяването му на палатков лагер в градинката на Националната художествена галерия през юли. Заплахите на члена на "инициативата" Пламен Станчев, че ще се самозапали, ако от Партийния дом не се махнат символите на чужда държава - петолъчката, кацнала на върха на сградата. Съседството на друг палатков лагер - този на Града на истината, където си водят и домова книга и протестират срещу репликата на Петър Младенов за "танковете" от касетата на Евгений Михайлов.
Съществената част от драмата започва с
ритуала по самозапалването на Станчев
След като публично е предупредил, че ще изгори, той се полива с бензин на 26 август. На площада спешно пристига лидерът на "Подкрепа" Константин Тренчев. Идват поетът Радой Ралин и синият депутат Йосиф Петров. После те потеглят към "Сан Стефано" 29, където от екрана на БНТ призовават да се демонтира петолъчката, за да не се погуби един човешки живот. Към тогавашния площад "9 септември" започват да прииждат все повече хора.
Атаките срещу Партийния дом започват с крясъци и закани, в един момент сградата пламва. Малцина разбират какво точно се случва, кой точно пали, руши и граби. Пожарникари и полицаи се щурат и главната им работа е да не допуснат нови хора от тълпата в сграда.
Всичко свършва за 5 часа. Към 2 ч. сутринта на 27 август страстите утихват. На мястото пристига повече полиция, до 4 ч. площадът се опразва, палатковите лагери изчезват доброволно. Жертви няма. Последен към 8 ч. с фургона си параклис потегля отец Амбарев.
Долните етажи на сградата са опожарени, по площада хвърчат листове от архиви, пълно е със счупени стъкла, потрошени мебели и прочее атрибути. Пламен Станчев си е жив и здрав.
По-късно от заснетите кадри става ясно, че огънят тръгва от 8 места, запалените там вестници служат като факли, факлоносците ги събират на 3 клади. Към кладите хвръкват изхвърляни от прозорците мебели, книжа, картини. Тук-там огънят се подклажда и със спрей.
На снимките се вижда и друго - че входовете на сградата са атакувани не едновременно, а един по един. Което говори за добре създадена организация.
После обаче
версиите за организираност не издържат
Макар че са проверени всички варианти - намеса на външни сили, провокация от среди в самата БСП, акция на опозицията.
За участие на "червените" тогава говорят сини депутати - покойният вече Стефан Савов, Кирил Маричков и други, но не сочат конкретни факти. Димитър Луджев пък заявява, че получил такава информация по време на посещението си в САЩ с президента Желев от бившия говорител на БСП Александър Мирчев, но официалните постъпки за разпит на Мирчев не се увенчават с успех. Потвърждение не намира и тезата, че нападението е инсценирано отвътре - огледният протокол сочи, че вратите и прозорците са разбити по посока отвън навътре, а не обратно. Не са събрани и данни някой от охраната на сградата или от баретите, които са били там, да е палил и рушил преди нападението. Установено е друго - че те първоначално са задържали нахлуващите и са пробвали да гасят пожара.
От огледа, кадрите и свидетелските показания се изяснява и че в двора на сградата били складирани бали хартия за претопяване (а не секретни компромати) съгласно тогавашните нормативни изисквания. При влизането на първите от тълпата в двора не е имало огнище на пожар.
Липсват и доказателства за предварително организирана акция на опозицията. Установено е, че тогавашни сини лидери като Стефан Савов, Димитър Луджев и Александър Каракачанов са опитвали да предотвратят вакханалията.
И през 1991 г. следствието заключава, че става дума за "неангажирано поведение на отделни лица", а палежът и погромът са извършени "стихийно и неорганизирано от екзалтирани екстремисти". Със събитията от онази нощ не успяват да се справят наличните полицаи и барети, не дават резултат и увещанията на пристигналия на мястото вицепрезидент Атанас Семерджиев, нито подхвърлените реплики отстрани, че "така не се прави демокрация". По това време премиерът Луканов не е в София, президентът Желев - също.
През декември 1995 г. военната прокуратура прекратява делото срещу някогашния шеф на столичното градско управление на МВР ген. Първан Русинов и зам. вътрешния министър ген. Стоян Стоянов за бездействие през онази нощ поради липса на престъпление.
Това си беше едно обикновено хулиганство,
твърди по-късно пред следствието един от обвиняемите и отрича действията му да са се отличавали с "особен цинизъм и дързост", нито пък да е действал в "общ умисъл" с всички останали. Той дори не ги и познавал - знаел само Евгения Саман, Пламен Станчев, виждал бил по телевизията Константин Тренчев. Човекът признава, че откраднал от сградата и продал един телевизор, но пояснява, че се решил на това след допитване до приятеля си, с когото били заедно през онази нощ, а парите от телевизора поделил с всички присъстващи.
Подобни обяснения дават и останалите по делото, като категорично отричат да са предвиждали или желали такъв резултат. Правили го просто така - увлечени от тълпата.
Константин Тренчев също отдавна твърди, че е невинен, акцията е режисирана, а ако той я бил организирал, от сградата нищо нямало да остане. Иначе още му виси обвинението за подбудителство.
Пламен Станчев пък установи, че бил манипулиран, доброволно отиде в казармата и битува някъде като редови гражданин.
Повечето от разпознатите от свидетели, снимки и видеокадри минават през ареста за по няколко дни или месец и след това са освободени - в повечето случаи срещу "подписка". Днес за някои от работилите по делото следователи и това е нещо - арестантите поне са се стреснали, а някои от тях и разбрали, че трябва да отговарят за действията си. Имало и хора, които минавали през няколкото отворени тогава приемни на следствието, за да се уверят, че ликовете им ги няма по кадрите и снимките.
Дори и някой тогава да се е стреснал от евентуално възмездие, днес вече сигурно спи спокойно -
съдът върна делото 4 пъти,
като за последно през 1994 г. поиска от прокуратура и следствие да уточнят кой от обвиняемите какви точно щети е нанесъл и на каква сума възлизат те, да разграничат вредите, причинени поотделно на общината, Висшия съвет на БСП, Националната галерия "Приложни изкуства", общинската фирма "Художествен синтез и украса", Първа поликлинична база и фирма "Универс". Макар че в обвинителния акт детайлно са описани строшените от 29 от обвиняемите чаши, компютри, тапицирани столове, фаянсови мивки, прозорци, глобуси и полилеи и прочее. А в следственото заключение подборно са изброени правните аргументи защо отделните участници в "тълпата" са били обединени от общ умисъл, възникнал на мястото на събитието и следва да се третират като съучастници в извършените престъпления. Което изключва нуждата да се смята стойността на всяка фланелка или лампа, както и да се посочва кой точно ги трошил или хвърлял.
Така или иначе посланието бе разбрано и делото пратено в трета глуха на съвсем невинно основание - липсата на трима обвиняеми. Чието присъствие нито е толкова наложително, нито ще промени с нещо събраното по делото.
Процесът беше нужен не заради наказанията - те сигурно щяха да са условни. Но нераздаденото правосъдие показа, че рушенето в България може да остане безнаказано. Дали затова 6 и половина години по-късно друга тълпа не се поколеба да тръгне и срещу парламента?