В края на миналата година влоговете на гражданите са възлизали на 2903.4 млн. лв. От тях 684.6 млн. лв. са били в срочни влогове, а 1722.5 млн. лв. - във валутни влогове.
През 1996 г., когато се състояха масовите банкови фалити, спестяванията на населението са намалели с 60% спрямо преходната година. През последните три години обаче те плавно растат. Само през миналата година сумите по банкови влогове са скочили с 12,2% спрямо предходната 1998 г. Въпреки това спестяванията на гражданите в трезорите достигат едва 26.2% спрямо нивото си през 1995 г.
Срочните влогове са се свили със 70% преди четири години. Всяка следваща година те се оказват по-малко от предходната. В проценти обаче спадът им ежегодно намалява. Срочните влогове през 1997 г. са представлявали 35,8% от нивото през предходната година. През 1998 г. са възлизали на 93,1% от размера, постигнат през предишните 12 месеца, а през 1999 г. - 98.4%.
Валутните влогове на населението трайно растат. Според експерти това е така, защото гражданите ги възприемат като по-сигурната възможност за спестяване. През 1998 г. вложенията във валута са нараснали с 12,1%, а през 1999 г. - с 14,7%. В реален размер обаче те остават значително под нивото спрямо 1995 г. В края на миналата година те са представлявали 67% от размера си преди четири години.
КОМЕНТАР
Раните от банковите фалити и излъганите надежди все още са дълбоки. Икономиката ни е хилава, стандарът на живот - окаян. Затова не е чудно защо днес българите се уповават на лозунга "Да се хванем за зелено". Да се хванем за зеления долар - защото е по-силен, по-сигурен, пък и повдига самочувствието, когато е в джоба. Левът, макар и наш, все още не вдъхва доверие. А за това работят и банките, които дават по-добра доходност за валутните депозити.